Легендарният журналист Румен Пайташев: Пет-шест отбора имат шанс да спечелят Мондиал 2026!
Името на новия световен шампион е кодирано в първите букви от латинската азбука: ABC - Ancelotti Brazil Champion
Румен Пайташев е спортен журналист с близо 50-годишна практика и е един от най-известните и авторитетни футболни коментатори и капацитети в България. Има над 200 лични интервюта с най-големите футболисти в света - Пеле (той е единственият български журналист, който е правил интервю с Краля), Марадона, Ди Стефано, Кройф, Бекенбауер, Еузебио, Боби Чарлтън, Яшин, Скиафино, Грошич, Суарес, Платини, Кемпес, Зико, Тостао, Раул и др., както и с най-големите треньори. През 2004 г. е удостоен с награда за спортна журналистика "Братя Ексерови" в областта на печата за цялостното си журналистическо творчество, а през 2023 г. е награден от Българската асоциация на спортните журналисти с приз за спортна журналистика "Люпи и Мичмана" за цялостен принос към спортната ни журналистика. По време на Мондиал 2022 в Катар е награден от бразилската суперзвезда Роналдо с копие от златната купа на ФИФА като един от журналистите, отразили осем и повече световни първенства по футбол.
Наскоро излезе допълнено издание на неговата книга "Мондиал - История на световните първенства".
Кристиан ИВАНОВ
- Г-н Пайташев, предстои Мондиал 2026, който ще бъде много по-различен от всички досегашни - с повече отбори и три държави домакини. Вие сте ветеран, който отива да отрази своето десето световно първенство. Как смятате, че този нов мащаб ще се отрази на случващото се на терена?
- Трябва да отбележим, че отиваме от едната крайност в другата. Преди четири години в Катар всичко беше концентрирано на едно място - в столицата Доха и нейните покрайнини, което напомняше за първото първенство в Уругвай през 1930 година. Сега обаче географията се разширява върху целия северноамерикански континент - САЩ, Канада и Мексико. Трудно е да се предвиди пълният ефект, но при всички случаи ще има отражение върху футбола. В Катар кратките разстояния позволяваха бързо придвижване и време за възстановяване, което е изключително важно. Сега ще имаме 48 отбора и 104 мача, което означава, че финалистите ще изиграят осем мача вместо досегашните седем. Натоварването се увеличава неимоверно, а като добавим и часовите разлики от три часа между двете крайбрежия, въпросът с възстановяването излиза на преден план. Не бива да подценяваме и климатичните особености, като ураганните ветрове, които се очакват дори за мача на откриването в Мексико Сити.
- Кои са според вас основните фаворити за титлата този път?
- Макар мнозина да сочат Испания за основен фаворит заради европейската им титла и качеството на състава им, аз смятам, че те не са единственият изявен претендент. В битката за световната купа са поне пет-шест отбора с реални шансове. Франция безспорно е сред тях, а за Бразилия и Аржентина няма нужда дори да говорим - Аржентина е актуалният световен шампион, а Бразилия е единственият тим, участвал на всички първенства досега.
- Кои други селекции бихте добавили?
- Бих добавил и Португалия, които разполагат с изключително силни индивидуалности, но ако имат малко повече тактическа дисциплина, биха били сериозен претендент. Англия под ръководството на Томас Тухел също остава сериозен фаворит, имайки предвид израстването на техните млади играчи във Висшата лига. Германия обаче си остава енигма - те могат да направят както много силно първенство, така и да претърпят крах, както се случи на последните два мондиала.
- Споменахте Аржентина и Бразилия. Какво очаквате от техните големи звезди Меси и Неймар?
- Очаква се Меси да изпее своята "лебедова песен" по терените на Северна Америка, но аржентинците със сигурност няма да се дадат лесно. Що се отнася до Бразилия, аз се уповавам на опита на селекционера Карло Анчелоти, но ситуацията
- Вие често имате точно око за изненадите. Кой отбор според вас би могъл да поднесе сюрприз на това първенство?
- Винаги може да изскочи отбор, за който не се е предполагало, че ще играе главна роля, както беше Мароко в Катар. Лъвовете от Атлас на практика повториха нашето постижение от 1994 година. Изненадите зависят от моментната форма и потока, в който попадне даден отбор. Що се отнася до дебютантите като Кюрасао или Йордания, те по-скоро ще бъдат интересна атракция, но едва ли ще бъдат реален фактор, който да размъти водата на големите фаворити.
- Нека ви върна към американското лято на 1994-а. Кой е най-яркият ви спомен от това време?
- Безспорно това е победата над Германия и детронирането на световния шампион. Всички помним онези магически три минути на "Джайънтс Стейдиъм", в които Стоичков и Лечков изковаха победата с 2:1. Убеден съм, че за България никога не се е писало толкова в американските вестници, колкото тогава. Бяхме пълна сензация, а организаторите дори не бяха подготвени с наши фланелки в магазините, докато тези на Германия и Аржентина бяха навсякъде. Председателят на организационния комитет Алън Ротенберг дори призна, че нашето класиране на полуфинал е било "финансов удар" за първенството, тъй като не сме били толкова комерсиални. За съжаление станахме жертва на задкулисните игри на полуфинала с Италия.
- За вас това ще бъде рекордно 10-о световно първенство като журналист. Какъв е вашият план и какво ще открият читателите в новото издание на книгата ви "Мондиал - История на световните първенства"?
- Планът ми е да започна от Канада и да пътувам между нея и САЩ, докато накрая остана в Щатите за финалния мач.
Това наистина е юбилейно, десето първенство за мен. В новото издание на
- И на финала най-важният въпрос: Кой ще стане световен шампион на Мондиал 2026?
- Отговорът на този въпрос според мен е заключен в първите три букви на латинската азбука АВС. По отношение на Мондиал 2026 може да се разкодира така: Ancelotti Brazil Champion! (в превод: Анчелоти Бразилия Шампион - б.р.)
