Возиня, който на 40 спря Испания

*В компанията на Дзоф и Шилтън

*Историята на героя от Кабо Верде, плакал на терена за баба си и стигнал 7 милиона последователи

Когато прави своето седмо спасяване срещу фаворита за световната титла Испания, 40-годишният вратар Жосимар Диаш, известен с прозвището Возиня, вероятно изживява звездния миг на своя живот. Сензацията от островната държавица Кабо Верде успява да удържи 0:0 на европейския шампион в своето дебютно участие на световно първенство. Возиня единодушно е избран за Играч №1 на мача! Футболът пише една от най-романтичните си истории, когато и където най-малко се очаква. 

Да се родиш на скалистия вулканичен остров Сао Висенте в Атлантическия океан не ти дава много перспективи в живота, освен да станеш рибар, хамалин или да сервираш в някой бар на пристанищния град Миндело, където живее 80% от населението. Е, легендарната певица Сезария Евора е именно от там и добива световна известност. Наричат я "Босоногата дива", тъй като излиза на сцената винаги неизменно боса. Това е символично отдаване на почит към бедния начин на живот на нейните сънародници в Кабо Верде. Новият герой на Кабо Верде е лидерът на "сините акули" Возиня. След подвига срещу Испания вратарят се срина на терена и се разплака пред камерите. В интервюто си сподели, че сълзите са за неговите баба и дядо, които са починали и не са доживели този момент. Също за майка му, която не успява да пристигне в САЩ за мача, тъй като семейството не събрало скъпата такса за американска виза. 

"Това беше страхотно представяне на целия отбор. Работихме невероятно усилено за този момент. Днес осъществихме една мечта. Тя е заслуга на всички играчи. Много сме горди и щастливи. Знаехме, че няма да е никак лесно срещу един от най-добрите национални отбори в света. Тръгваме си с равенство и трябва да сме доволни. Сега трябва да продължим да работим. Някои хора си мислят, че сме малък и слаб отбор, но ние дойдохме тук, за да се борим и да дадем всичко от себе си", емоционално заяви Возиня.

40-годишният вратар на "Кабо Верде" стана третият най-възрастен в историята със "суха мрежа" на световно първенство след легендите Питър Шилтън и Дино Дзоф. Жозимар се превърна в истински хит по цял свят. Преди срещата с Испания имаше едва 46 хиляди последователи в социалните мрежи, а до вчера те бяха главоломно набъбнали до близо 7 милиона. 

Возиня е роден на 3 юни 1986 г. в град Миндело, на около 640 километра от бреговете на западна Африка. Отгледан е от баба си и дядо си, тъй като баща му служил дълго в казармата, а майка му е трябвало да работи денонощно. Въпреки че е бил смятан за един от най-добрите млади вратари на своя остров, той често бил пренебрегван при селекциите заради ниския си тогава ръст. Това го принуждава да се труди двойно по-здраво. Става професионален футболист едва на 25 години. Возиня всъщност не е неговото име, а прякор. На местния креолски език това означава буквално "бабичка". Прозвището му е лепнато от по-големите момчета на улицата, които го дразнели, че винаги, когато го набият или ядосат на терена, отива да се оплаче на баба си и дядо си. Когато по-късно преминава в анголския клуб "Прогресо", там вече има друг вратар на име Жосимар. За да не пише на гърба си "Жосимар II", той решава гордо да приеме детския си прякор и да играе като Возиня. 

Возиня играе за португалския втородивизионен клуб "Шавеш", но договорът му изтича на 30 юни и той ще стане свободен агент. Преди това е пазил на вратите на АЕЛ (Кипър), "Тренчин" (Словакия), "Зимбру" (Молдова) и "Жил Висенте" (Португалия). Той е абсолютна икона за Кабо Верде, като дебютира за националния тим през 2012 г. и има над 90 мача зад гърба си, включително участия в четири турнира за Купата на африканските нации. В шапионата на "Черния континент" става известен с това, че получава тежко комоцио при сблъсък с нападателя Садио Мане от Сенегал. Въпреки замаяността си, дълго време отказва да напусне терена, за да помага на съотборниците си. 

Каква легенда само! На Кабо Верде им предстоят мачове с Уругвай на 21 юни и със Саудитска Арабия на 26 юни. Предстои да разберем дали приказката на "сините акули" ще продължи.