Д-р Щонова с фамозен анализ на треньора на Аржентина: Господи, това е толкова силно!!!

Д-р Неделя Щонова излезе с блестящ анализ на чувствата, действията и реакциите на Лионел Скалони. Невроложката обяснява, че е седнала да напише пространния текст, провокирана от един кадър на треньора на Аржентина, който при втория гол на "гаучосите" срещу Англия, едва успя да сдържи емоциите си. Вижте анализа на д-р Щонова:

Един миг след гола - и цялата философия за живота

Лионел Скалони. Много интересен човек. Имаше нещо, което ме докосна изключително много снощи. Устните на Скалони .. притиснати, погледът фиксиран, а лицето му ... как удържа огромната вътрешна вълна и това чувство, понесено докрай. Скалони за миг беше на ръба да се разплаче, но не избяга от емоцията и не ѝ позволи да го залее. Остана там - цял, буден, овладян, отговорен и в лицето му се срещнаха радост, облекчение, болката от всички изминати години и тежестта да носиш очакванията на милиони.

Гледах кадъра много пъти и си мислех, че това е една от най-високите форми на вътрешна сила - да позволиш на чувството да мине през теб, но то да разруши центъра ти.

Да останеш свързан с вълната и някак едновременно и с брега.
Тази реакция ... и лицето му ... се запечатаха в мен силно .. в тези секунди Скалони не изглежда като треньор, който празнува победа ... а като човек, който дълго е носил нещо огромно и изведнъж е почувствал цялата му тежест, красота и цена.

И остана прав. Не над чувството, а вътре в него.

Скалони е треньор, чиято философия не започва от тактиката, а от човека. След разпада на Аржентина на Мондиал 2018 той е назначен временно, без голямо треньорско име, без митология около себе си, и вместо да наложи грандиозна доктрина, започва да изгражда среда, в която футболистите отново да се доверяват един на друг. Неговият екип наследява хуманистичната линия от школата на Хосе Пекерман, а това е идеята, че задачата не е само да развиваш играчи и да трупаш победи, а да развиваш човешки същества. В едно интервю неговият анализатор Матиас Мана каза, че едно общо аржентинско барбекю може да бъде по-ценно от двайсет видеоразбора, защото в един дълъг турнир близостта и принадлежността между членовете на екипа не са украса към тактиката, те са самата тъкан на тактика. Много пъти съм мислила за това, особено в работата ми с телевизионен екип. И медицината и телевизията са толкова екипно нещо. Изминалите дни бяхме на тиймбилдинг с "Духът на здравето" в Самовила Говедарци и точно това си говорехме ... че отборът не е сбор от йерархии и ролеви модели, а система от отношения. Можеш да имаш най-добрите индивидуални мозъци и тела, но без доверие ... и обич и без идея за принадлежност ... те изобщо няма да образуват колективен интелект.

След мача с Англия Скалони каза, че Аржентина играе най-добрия си футбол, когато е притисната, и описа футболистите, които в последните минути продължават да искат топката, без да мислят: „Ами ако сгреша и загубим полуфинала?"

Ето това е отговорността, пред която винаги съм се прекланяла - оставаш в играта, независимо дали си обречен, или си на крачка от победата, защото си част от това семейство, от този колектив, от мечтата си и искаш да се бориш докрай. Искаш да си на 100% вътре! Това е огромна лидерска философия - смелостта да не предадеш собственото си действие и собствената си безрезервност на страха от грешки. Винаги има грешки, но те не трябва да ни парализират. Скалони изгражда среда, в която разплакването не разрушава способността на отбора да играе. Уча се от него, много искам да се науча. Може би затова лицето му беше толкова трогателно ... изпитваше огромна емоция, но остана способен да държи пространство и за всички останали.

И колко важно е това и за живота - стойността на усилието, което влагаш в нещо, да не зависи изцяло от резултата. След обрата срещу Англия той каза нещо, което според мен се среща много рядко в елитния спорт - че дори Аржентина да беше отпаднала, за него щеше да бъде фундаментално отборът да напусне терена със съзнанието, че е оставил всичко там.

Господи, това е толкова силно!!!

Не означава, че победата няма значение, а че победата не е единственият съдия на човешкото достойнство. Можеш да загубиш мач, роля, конкурс, позиция или важна битка и въпреки това да не загубиш себе си. И можеш да спечелиш, но да си играл страхливо, предпазливо, без да се раздаваш и без вярност към собствените си възможности. Мисля, че си струва всеки да се учи как да присъства качествено в себе си и пред света под натиск, а не да бъде воден единствено от това, което показва таблото.

Има и още нещо, което съм научила от Скалони ... и си го казвам всеки ден. След сензационната загуба от Саудитска Арабия през 2022 година Скалони повтаря: „На следващия ден слънцето отново ще изгрее." Същата фраза използва и след драматични победи. И си мисля, че това е начин да поставиш събитието в много по-голям времеви хоризонт - нито поражението е краят на света, нито триумфът отменя утрешната работа. Това е много повече от клиширана мотивационна реплика, защото когато лидерът катастрофизира, групата се срива. Когато лидерът отрича опасността, губи доверие. Скалони прави нещо трето - признава тежестта, но не ѝ дава абсолютна власт. Да, слънцето ще изгрее, но да, винаги ще има следващ ден и ново решение. Ето така човек разширява времето в момент на огромен натиск ... като не позволява на един миг да погълне цялото бъдеще.

Много интересни са и отношенията му с Меси. Той му дава не само свобода, но и принадлежност. Изгражда група, в която Меси може да бъде едновременно почти митологична фигура и момче от квартала, да е човек, за когото другите искат да се борят, без това да ги обезличава. Толкова е трудно ... сигурно е най-висшата форма на лидерство - да позволиш на гения да бъде гений, без останалите да се почувстват като статисти.

А Меси наистина превъртя футболната игра, но зад това стоят труд, здраво семейство, без скандали, без алкохол, без наркотици, без размотавания с жени. Наистина невероятен талант, който се раздава за по-младите в отбора ... учебник е.

И пак се връщам към онази реакция .. заради нея седнах да напиша това - в нея нямаше демонстрация на власт, а човек, който за секунда сякаш разбра пълния мащаб на случилото се - от временния треньор, назначен почти по необходимост, до втори пореден световен финал ... от отбор, който беше изгубил себе си, до група, която отказва да се разпадне под натиск. Той почти се разплака, но се събра - емоционална сила без емоционален театър.

Скалони показа нещо много важно отвъд футбола - човек може да бъде разтърсен ... и докоснат до предел и въпреки това да остане свързан с отговорността си, да не бяга от чувството, но и да не позволява то да разруши присъствието му, да остане в играта, да остане до хората си и да продължи да държи пространството, дори когато самият той е на ръба.

Ще помня това лице и тази реакция.

Колко овладян! Блестящ Лионел Скалони!