Коментар: Испания стана шампион, но всички пак говорят за Меси

Световното първенство приключи и Испания е новият световен шампион. Напълно заслужено! "Ла Фурия" беше по-добрият отбор във финала - по-организирана, по-свежа, по-спокойна с топката и по-ефективна в най-важните моменти. Аржентина този път изобщо не намери своя ритъм и заслужено остана на крачка от защитата на световната титла.

Но покрай напълно заслужения успех на Испания се забеляза и нещо друго. Огромна част от реакциите сякаш не бяха породени от радостта за новия световен шампион, а от факта, че Лионел Меси и Аржентина загубиха. Все едно не Испания е спечелила световното, а е било спряно най-голямото зло в историята на футбола.

Седмици наред се повтаряше една и съща теза - че ФИФА, Джани Инфантино и съдиите ще направят всичко възможно, за да изведат Меси до нова световна титла. Само че, когато Аржентина загуби, изведнъж турнирът отново стана честен, съдиите - безпристрастни, а футболът - чист. 

И тук е важно да се направи едно уточнение. Червеният картон на Енцо Фернандес във финала беше напълно правилно отсъждане. Както напълно защитими бяха и двете дузпи за Франция във финала на Мондиал 2022. Именно това поражда логичния въпрос - ако ФИФА наистина е правела всичко възможно да "измъкне" Аржентина, защо я остави с човек по-малко в най-важния мач? Защо през 2022 г. Франция получи две дузпи и възможност да се върне от 0:2? Защо Коло Муани имаше шанс да реши финала секунди преди края? Ако той беше вкарал, днес никой нямаше да говори за "подаръци". Просто щеше да се каже, че Меси се е провалил.

Това, разбира се, не означава, че ФИФА не заслужава критики. Напротив. Начинът, по който световната централа управлява футбола, буди все повече въпросителни. Задължителните паузи за хидратация, които мнозина приеха като допълнителни рекламни паузи, шоуто на полувремето на финала, огромната комерсиализация на турнира, цените на билетите, постоянните спорове около ВАР и съдийството - всичко това остави горчив вкус.

Имаше и други случаи, които няма как да бъдат подминати. След червения картон на Кристиано Роналдо срещу Ирландия той получи наказание, но голяма част от него беше условно суспендирана и така остана на разположение на Португалия още от началото на Световното първенство. Още по-шумен беше случаят с Фоларин Балогън. Президентът на САЩ Доналд Тръмп публично призна, че е разговарял с Джани Инфантино за случая, след което наказанието на нападателя беше отменено и той получи право да играе. Това са примери, които също пораждат въпроси за начина, по който ФИФА взема решенията си.

Затова критики към ФИФА трябва да има. Но ако ще говорим за влияние, двойни стандарти и спорни решения, нека говорим за всички случаи, а не само когато става дума за Меси и Аржентина.

Истината е, че почти всеки голям шампион във футбола има около себе си спорни съдийски решения. Англия има финала през 1966 г. Аржентина има "Божията ръка" през 1986 г. Италия има своите дискусионни моменти през 2006 г. На клубно ниво феновете още спорят за "Челси" - "Барселона" през 2009 г., за "Барселона" - ПСЖ през 2017 г., за двубоите на "Реал" (Мадрид) срещу "Байерн", "Ювентус" и "Атлетико". Ако започнем да обезценяваме всеки трофей заради спорни отсъждания, трудно ще намерим шампион, около когото да няма дебати.

Другият голям проблем са социалните мрежи. Днес една екранна снимка често тежи повече от цял видеозапис. Един кадър без контекст се превръща в "доказателство", а повторенията от други ъгли вече никой не ги гледа. Така се изграждат цели кампании. Това се видя и след мача на Аржентина с Египет, когато отделни кадри обиколиха интернет много преди хората да изгледат ситуациите от всички повторения. Омразата стигна дотам, че в социалните мрежи беше разпространена дори генерирана с изкуствен интелект фалшива снимка, на която Меси уж настъпва Джед Спенс преди победната асистенция за "гаучосите" срещу Англия - още едно доказателство колко лесно днес една манипулация може да бъде представена като факт.

Аржентина този път не игра на нивото от Катар. Отборът беше по-бавен, по-груб, по-предвидим и твърде зависим от моментите на Меси. Лионел Скалони също има какво да анализира, защото прекалено дълго разчиташе на старото ядро и не даде достатъчно шанс на по-млади футболисти.

Но нека не забравяме и другата страна. Аржентина стигна до втори пореден финал на световно първенство. По пътя си елиминира Англия с характер и манталитет. А ако отбори като Португалия, Колумбия и Уругвай бяха изпълнили собствените си задачи в турнира, жребият на Аржентина можеше да изглежда съвсем различно на хартия. Затова приказките за "лесния път" звучат повече като оправдание, отколкото като сериозен анализ.

След Катар Лионел Меси не беше длъжен да доказва абсолютно нищо. Можеше да се откаже още тогава и пак щеше да е постигнал всичко във футбола. Вместо това на 39 години изведе Аржентина до втори пореден финал, завърши турнира с 8 гола и 4 асистенции, този път без нито един гол от дузпа, и беше решаваща фигура за отбора до самия финал. Именно финалът показа колко зависима беше Аржентина от него - когато Испания успя да го изолира, нямаше кой да поеме инициативата.

И накрая - ако Меси действително беше "момчето на ФИФА", както често се твърди в социалните мрежи, защо "Златната топка" на турнира отиде при Родри, а не при него?

Испания заслужено е световен шампион. Аржентина заслужено загуби финала. ФИФА заслужава сериозни въпроси за начина, по който управлява футбола. Но едно нещо не се промени - загубата в един финал не изтрива световната титла от Катар, не изтрива двете титли от Копа Америка, не изтрива Финалисима и не изтрива кариерата на Лионел Меси.

А може би най-показателното е именно друго - когато толкова много хора празнуват повече загубата на един футболист, отколкото победата на новия световен шампион, това само показва колко голяма фигура продължава да бъде той.