Удивителната история на испанския селекционер: Вестник прати Де ла Фуенте към световния връх

Бащата на три деца прекарва 18 месеца без работа, а малка обява поставя началото на пътя му към европейската и световната титла

Едно и също кафе, една и съща маса и един и същ вестник. Така минават дните на Луис де ла Фуенте в най-тежкия период от живота му, както самият той разказва в своята автобиография. Днес той е световен шампион, европейски първенец и най-успешният селекционер в съвременната история на Испания. Преди 13 години обаче е безработен баща на три деца, чието обезщетение изтича, докато телефонът упорито мълчи. Де ла Фуенте е уволнен от "Алавес" през есента на 2011 г. Първоначално вярва, че бързо ще получи ново предложение. Минали са десетилетия във футбола, има име на бивш играч на "Атлетик" и "Севиля" и вече е работил в няколко школи. Никой обаче не звъни.

Седмиците се превръщат в месеци, а месеците - в година и половина. Самият той определя тези 18 месеца като най-тежкия период в живота си не само като треньор, но и като човек. "Имаш три деца, времето минава, обезщетението свършва и започваш да се чувстваш извън треньорската въртележка", признава години по-късно испанецът.

Обявата, която променя всичко

Ежедневието му по това време е почти болезнено еднакво. Отива в близко заведение, сяда на същата маса, поръчва същото кафе и преглежда същия спортен вестник. Не спира да гледа мачове и да се подготвя, но не знае дали изобщо ще получи нов шанс. Една сутрин попада на малко съобщение, че Испанската футболна федерация търси треньор за юношеските национални отбори. Де ла Фуенте взима вестника и се обажда на Иняки Саес - свой бивш наставник в "Атлетик", който по това време работи във федерацията.

"Иняки, видях това. Смяташ ли, че бих бил подходящ?", пита той. Саес му казва да изпрати автобиографията си. Следват разговори и интервюта, а през 2013 г. Де ла Фуенте получава поста в националния отбор до 19 години. Първият му договор е само за три месеца и задачата е ясна - трябва да класира Испания за европейското първенство. Той се справя и постепенно започва да подновява договора си. Не с години, а стъпка по стъпка. Малката обява във вестника се оказва началото на път, който ще завърши с вдигната световна купа.

В Харо е само "синът на Берти"

Характерът на Де ла Фуенте е изграден далеч преди трудните дни на безработицата. Роден е в Харо, в областта Ла Риоха, като едно от пет деца в изключително сплотено семейство. Баща му Алберто е моряк в търговския флот в продължение на близо 40 години. Понякога отсъства от дома повече от година, а отглеждането на децата пада основно върху майка им Берта. Тя държи малък магазин за галантерия на централния площад в Харо и се превръща в безспорния стълб на семейството. Бъдещият световен шампион описва дома, в който е израснал, като матриархален. Там научава, че никой не е по-голям от семейството, независимо какво е постигнал навън. Когато вече е известен футболист на "Атлетик" и се прибира в Харо за местните празници, майка му бързо го връща на земята. "Луис, тук си синът на Берти, не си Де ла Фуенте", казва му тя. Тези думи остават с него и по-късно се превръщат в основа на начина, по който ръководи Испания.

Шампион и с бутонки

Преди да се превърне в треньор, Де ла Фуенте има сериозна кариера като ляв защитник. Започва в родния "Харо Депортиво", а като юноша преминава в школата на "Атлетик" (Билбао). Записва 234 официални мача за баския клуб и е част от знаменития отбор, спечелил две поредни титли на Испания през 1983 и 1984 г. Вдига още Купата на краля и Суперкупата. След това прекарва четири сезона в "Севиля", връща се в Билбао и завършва кариерата си в "Алавес". Не е най-шумната звезда на своето поколение, но е дисциплиниран, твърд и отговорен футболист. Същите качества пренася и на треньорската скамейка. Минава през скромния "Португалете", "Аурера", школата на "Севиля", дубъла на "Атлетик" и "Алавес". Няма голям европейски клуб в автобиографията си като треньор. Най-голямото му оръжие се оказва друго - познаването на младите футболисти и способността да изгражда доверие.

Изгради шампионите от деца

Две години след идването си във федерацията Де ла Фуенте извежда Испания до европейската титла за юноши до 19 години. През 2018 г. печели златото от Средиземноморските игри, а година по-късно става европейски шампион и с младежите до 21 години. Следва сребърен медал от Олимпийските игри в Токио. Много от играчите, които днес са световни шампиони, той познава още като момчета. Микел Оярсабал, Микел Мерино, Дани Олмо, Фабиан Руис и Унай Симон са сред футболистите, минали през ръцете му в младежките гарнитури. Това се оказва голямото предимство на селекционера. Когато поема мъжкия национален отбор през декември 2022 г., той не влиза в съблекалня с непознати звезди. Влиза при хора, чиито характери, страхове и качества наблюдава от години. Още през 2023 г. Испания печели Лигата на нациите. Година по-късно "Ла Фурия" става европейски шампион, а през 2026 г. завършва приказката със световната купа след 1:0 над Аржентина с гол на Феран Торес в продълженията.

Три деца и още 26 "синове"

Де ла Фуенте пази личния си живот далеч от прожекторите. Няма профили в социалните мрежи и рядко говори за дома си. Женен е от десетилетия за жена от град Камас край Севиля, чието име семейството не превръща в публична тема. Двамата имат три деца.

Един от синовете му - Алберто, също работи във футбола. Той е анализатор и специалист по спортна методология и е част от екипа около националния отбор. Баща му дори признава, че Алберто е по-подготвен от него в някои от модерните аспекти на професията.

Семейната философия Де ла Фуенте пренася и в съблекалнята. Той често нарича националите свое семейство, а покрай Мондиала шеговито беше описван като баща на още 26 синове. Испанецът не вярва в гръмките речи и изкуствената мотивация. Според него играчите не се вдъхновяват от празни думи, а от ежедневното поведение на треньора. Затова настоява, че в отбора няма титуляри и резерви, а хора с различна роля в общата мисия.

Лентичката на китката

Селекционерът има и своя неизменна традиция преди мачовете. Де ла Фуенте се прекръства всеки път, преди топката да бъде подадена от центъра. Когато го питат дали това е суеверие, отговорът му е категоричен: "Не е суеверие, а вяра". На китката си по време на срещите на Испания той носи и лентичка с образа на Дева Мария дел Пилар. Има няколко в различни цветове и с чувство за хумор признава, че ги избира така, че да подхождат на дрехите му. Де ла Фуенте не твърди, че молитвата му гарантира победа. Напротив - според него би било несправедливо да моли Бог да помогне на неговия отбор, но не и на съперника. Вярата му дава спокойствие, увереност и сили да приеме както успеха, така и поражението.

Най-възрастният световен шампион

Финалът с Аржентина е мач №50 за Де ла Фуенте начело на Испания. Победата го прави най-възрастния треньор, печелил световната титла - на 65 години. В първите си 50 срещи той има 38 победи и успеваемост от 78 процента. Испания едновременно стига и до 38 поредни мача без поражение - рекорд за националните отбори от Европа и Южна Америка. В рамките на малко повече от три години Де ла Фуенте печели Лигата на нациите, европейската и световната титла. Човекът, чието назначение първоначално е посрещнато с въпроса "Кой е този?", вече е спечелил всичко възможно с националния отбор. Само преди 13 години той седи на една и съща маса, пие едно и също кафе и се чуди как ще издържа семейството си.

Днес държи световната купа. А когато трябва да обясни тайната на успеха си, отговорът отново води към мястото, от което е започнало всичко: Семейството.