Легендата Илиян Михов-Баровеца: Създадох на шега песента "Баровец"

Горд съм, че в творбите ми никога не е имало глупости и пошли текстове 

КОЙ Е ТОЙ

Илиян Михов е роден на 14 юли 1962 г. в Ловеч. Завършва основно образование, като през това време учи музика и започва да свири на кларинет. През 1977 г. е приет в Сержантското средно военно-музикално училище "Маестро Георги Атанасов" в София, което завършва през 1981 г. със златен медал. Започва работа в гвардейския духов оркестър, през 1987 г. е повишен в концертмайстор. Остава там до 1995 г. Дотогава завършва и Музикалната академия в Пловдив със специалност "Кларинет". През 1995 г. е поканен в правителствения оркестър като диригент, но решава да продължи кариерата си като изпълнител. Освен като певец той се изявява и като композитор, аранжор и текстописец. От 2013 г. е преподавател в 144-то училище "Народни будители" в София.

- Г-н Михов, времето лети и от появата на емблематичната ви песен "Баровец" се изтърколиха три десетилетия. Как ще почетете този професионален юбилей?

- С голям концерт в София, с който да отбележа 30 години, откакто присъства образът на Баровеца. Създал съм много разнообразна програма, за да може да бъде интересна на публиката. Все пак всичко се прави за музикалните почитатели. Освен че е разнообразна, е и многожанрова. Ще има атрактивни инструментални изпълнения. Бендът се състои от 8 души, като ще има и двама гост музиканти. Както и гости певци, като с някои от тях ще изпълнявам дуети. Задължително присъствие ще има и народната музика, а публиката спокойно ще може да се включи и потанцува. Измислил съм и един по-академичен акцент. Направил съм хубава песен с 9 момичета, която ще бъде поднесена по много хубав начин.

- Ще изпеете ли най-емблематичната си песен, след като цялото събитие е вдъхновено от нея?

- "Баровеца" задължително ще я изпея, и то не само веднъж. В някои песни ще има големи изненади. Когато поднесох аранжиментите на музикантите, леко се стреснаха и ми казаха: "Ти си много смел". И аз им отвърнах: "Нали трябва да провокираме публиката". Ако трябва да се пошегувам, ще кажа, че песните са си мои и както искам, ще ги развалям. Това ни стана любим лаф с музикантите, но вече ги чувам да ми казват, че съм прав. Някои песни ги насочих към поп и рок звучене. Има песни, които хората много ги обичат, но ще бъдат приятно изненадани да ги чуят в нов вариант.

- Малко или много са три десетилетия баровски живот на сцената?

- Тези 30 години не са целият ми професионален път, а само от появата на Баровеца, тъй като и преди това работех като певец. Три десетилетия тази песен ми поддържа някакъв имидж, носи ми много запознанства и добро отношение към мен. Някои си мислеха в началото, че съм надувка, но разбраха, че не съм. Музиканти са ми разказвали как са свирили "Баровец" по 11-12 пъти само за една вечер. Други ми споделят, че още я свирят, и викат: "Знаеш ли колко пари изкарахме от нея". Това е много хубаво, защото песните са, за да се изпълняват. "Баровец" остана емблематична песен за фолка, но аз се радвам, че в нея няма пошлост. Горд съм, че в текстовете на моите песни отсъстват глупостите.

- Ще ни припомните ли как се роди идеята за песента?

- В заведението, в което работех, влизаха хора с онези огромни мобифони от едно време. Бяха като тухли. Като се отвореше вратата, първо влизаше един мобифон, после една ръка и чак накрая човек. И се питаше дали има места. Викам си: "Този е голям баровец". Създадох песента на шега към тези хора, но идеята ми уцели и другите, които наистина бяха баровци. Една шега ми помогна много добре в живота. Когато правих песента през 1993-та, музиканти ми казваха да не се занимавам с глупости, защото такива песни няма кой да ги слуша. Но след това бях като поразен - откъдето и да минех, чувах моите песни.

- Кога осъзнахте, че сте направили наистина голям хит?

- В един момент от сутрин до вечер по радиото вървяха моите песни. Когато пуснах касетката, отвсякъде се чуваше "Баровец". Наистина отвсякъде. Помня, че ме поканиха в зала "Универсиада" в София на концерт, в който участваха оркестър "Кристал" и Тони Дачева. Отидох с идеята, че само ще запълвам място в концерта, тъй като те бяха големи звезди по онова време. Чакам си в коридора и в един момент идва моят ред. Когато запях, залата избухна и чак се стреснах. Тогава разбрах, че съм популярен. Сега използват определението "звезда", ама хич не я обичам тази дума. И тогава от оркестъра ми казаха: "Приятел, ти какво направи и откъде се направи? Всички теб искат да слушат". Организаторите ми признаха, че съм станал гвоздеят на програмата.

- Не обичате да ви наричат "звезда", но чувствате ли се "легенда"?

- Чувствам се, защото всичко, което съм правил, съм го правил много стойностно. През цялото време съм усещал вниманието на хората. И сега го усещам. Тази популярност се поддържа с работа, а не с интриги и клюки.

- Как си обяснявате, че една песен вече 30 години продължава да се слуша и хората искрено се забавляват на нещо, създадено в едни съвсем различни времена?

- Хубавата песен остава завинаги. Ако една песен докосне сърцето и чувствата на човек, тя остава вътре. Ако мине през едното ухо и излезе през другото, е еднодневка.

- Наблюдаваме в наши дни по-засилено присъствие точно на песни еднодневки.

- Ако ги устройва, да правят такива песни. Мен не ме устройва. Това е продукт и не може да го продаваш само един месец. Имаше преди време една певица, която пееше крайно вулгарни текстове, и дойде при мен: "Моля ти се, помогни ми да си възстановя участията. Аз съм добра певица". Наистина беше добра певица, но я попитах кой я караше да пее такива глупости. И е обяснимо, че хората повече не я искаха. Това е въпрос на имидж. Еднодневката е като далаверата, която се различава от бизнеса. Бизнесът си върви праволинейно и постепенно успяваш. Докато при далаверата еднократно получаваш нещо и чакаш да се появи ново.

- Вие сте не само артист, но и учител на деца. Какво бихте посъветвали по-младите изпълнители?

- Винаги съм подавал ръка на младите. Помогнах за кариерите на Алисия и Бойка Дангова и на други хора помогнах. Това правя в момента и в училището. Песента, за която вече споменах, че е в по-академичен вариант, реших, че няма смисъл да я пея сам. Ще покажа с нея част от моя хор в училището. Това е награда за тях, защото ще усетят голямата сцена. И ще изпитат удоволствие, което може да не им се случи повече в живота. Искам хората да имат възможност да стъпят на нещо по-високо, но да бъде и трайно. Концертът ще се проведе на 9 октомври от 20 ч в "Джой стейшън" в столицата, като смело мога да кажа, че това е залата с едно от най-добрите озвучавания в цяла Европа. Осветлението е също много хубаво, така че може да разчитам и на светлинни ефекти. Очаквам всеки, който иска да послуша хубава музика.