Юлиан Вучков бил прехласнат по Лили Иванова, не отделял поглед от ръцете й

Жените много го харесваха, знойна красавица ни запозна в Павликени

Кой е той

Ганчо Александров - Ганди е роден преди 72 години в Павликени. Наричат го "живата история" на градчето. Произхожда от стар руски емигрантски род. Родителите му са били известни културтрегери, а в къщата им са отсядали най-видните български актьори и интелектуалци.

Александров е учил в Софийския университет и във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Работил е в отдел "Териториален архив" на РД "Архиви" във Велико Търново. От 1987-а до пенсионирането си е бил главен експерт по културата и образованието в община Павликени.

- Г-н Александров, вие сте един от близките приятели на покойния театровед, публицист и тв водещ Юлиан Вучков. Имате невероятни случки с най-големите звезди на България, с всички родни политици и културтрегери. Не може да не сте запазили и уникални спомени за "Господин Размисли и страсти"...

- Спомням си, че толкова много жени харесваха Юлиан! И жена стана причина да се запознаем с него. Имах една колежка, която работеше в т.нар малко радио на Павликени. Милка Недкова се казваше. Беше знойна красавица. Вече не е между живите. Не знам откъде и как, не съм я питал никога, тя се познаваше с Юлиан Вучков. И един ден, имаше едно известно столично кафене - "Варшава", на бул. "цар Освободител", тогава бул."Руски", и един следобед, нямахме лекции в Университета, Милка ми предложи да отидем да пием кафе в това заведение. "Имам среща там с един много колоритен човек, ще те запозная с него". И аз й казах: "О, щом е толкова колоритен, с удоволствие, давай, отиваме!". Юлиан дойде, запознахме се и си допаднахме някак още на първо четене. Може би защото аз съм отворен човек. А Юлиан много добре умееше да разказва вицове, да коментира най-различни теми...

- И го правеше много разпалено, бе сякаш мерна единица за пристрастие, в добрия смисъл на думата...

- Ще добавя само - със стил и класа! Много ме впечатли още при първата ни среща. Моите родители познаваха целия артистичен елит на България, в къщата ни отсядаше редовно Таня Масалитинова и много други именити театрали... Бях се поотракал в тази атмосфера и вече като младеж ми уши няколко костюма шивачката на операта. Юлиан ме видя и възкликна: "Я виж ти, другите ходят в конфекция, а ти си толкова елегантен!". Той умееше да цени тези неща.

- Вярно ли е, че проф. Вучков е бил най-големият фен на Лили Иванова?

- Беше толкова прехласнат по нея! Караше ме винаги да наблюдавам ръцете й, докато пее. Криели страхотен финес. При Лили, казваше Юлиан, художествената гимнастика се припокрива с поведението на сцената. Посъветва ме да обърна внимание как се изпъва, докато пее, как вдига високо ръце - наистина като спортистка! Юлиан твърдеше, че Лили е по-добра от Рита Павоне.

- Когато водеше своето знаменито предаване, дръзвам да го нарека "интелектуално шоу" по телевизия "Евроком", Юлиан Вучков не близваше алкохол. Не знам дали се е дължало на възрастта, защото съм чувала, че на младини не отказвал да се почерпи с приятели...

- Младият Юлиан Вучков пиеше водка. Цената на бутилка "Столичная" тогава беше 1,75 лв. Често ми е казвал: "Няма проблем да обърнем две бутилки водка. Ще станем обаче като парцали". Препоръчваше да пием една-две, "само за блясък в очите". "Така, вика, и ще се напием, и няма да имаме спомен за какво сме си говорили". Като навърши 50 години, престана рязко да пие - чак до смъртта си! Даже бонбони "Пияни вишни" не кусваше. Беше заклет враг и на цигарите.

- След 10 ноември проф. Вучков напусна поста си главен редактор, и то дългогодишен, на сп. "Театър". Едва ли професорът е бил доволен от този обрат. Споделял ли ви е какво е очаквал от промените?

- Той притежаваше като че ли пророческа дарба! Усети още в началото на демокрацията какво ще се случи. И не беше никак въодушевен. По думите му половината от СДС били ченгета и доносници. Юлиан ненавиждаше агентите на Държавна сигурност. Много си е патил от тях по времето на соца. И изведнъж в центъра на сините митинги видя хора, които са писали доноси срещу него.

- Като градска легенда се разказва как Слави Трифонов така се вдъхновил от ваша случка със Сашка Васева, че написал цяла песен...

- Да, Слави написа песен, "Недей рева за мен, Павликени" за тази история, която се разигра между мен и Сашка Васева. Слави падна от смях, като я чу, и вика: "Ей, пич, ще направим песен!", и я направи.

А историята е такава, че трябваше да се съдя с младата Сашка Васева, но тя ме прикотка и изкарах едни добри пари. Тогава правих едни големи концерти в прекрасния летен театър на Павликени. И преди един концерт питам мой приятел, който продаваше касети, чии касети вървят най-много, да ми каже, за да поканя изпълнителите. И той ми вика: "Има една Сашка Васева, с едни големи бели гърди, много я купуват...". Каня я аз, тя с една червена рокля, пя, Сашка много се раздава, хахо-хихо, а в моя кабинет имаше една румънска гарнитура, току-що ми я бяха подарили, огромна, отстрани на фотьойлите с едни големи възглавници за ръцете... Влиза момчето, което продава билети, и пита: "Г-н Александров, мога ли да се снимам със Сашка Васева?". И аз казвам: "Да, приятелю, ела, снимай се". И Сашка седна на страничната възглавница на фотьойла до мен, беше с много къса рокля, и вика: "Ай, ще ми се виждат бикините!". "Не бой се, Саше", успокоих я аз. И си слагам ръката отпред, на метър разстояние от нея. Обаче тя, като публикува снимката, излезе, че съм си сложил ръката точно там, където не бива да я слагам.

И тя разказва за едно голямо издание как сме я отвлекли в Павликени, как сме я хранили, какво, що, с едни големи изразителни снимки на последна страница... А жена ми през това време отива на гости на батко си. На автогарата си купува вестника, да чете нещо по пътя, и снаха ми, която я изпращала, после ми разказваше: "Изведнъж Виолета пребледня цялата и се свлече". Снахата я попитала какво става, а жена ми отговорила: "Виж го, ма, како, виж го, моя хубостник!". И започнаха едни скандали, един истории, и аз викам: "Сашке, ще те съдя!". И ми казва: "Виж какво, дай да не се занимаваме с глупости! Ще те взема с колата, тя сама си я караше, ще хванем кръчмите по магистралата за Плевен и ще направим едно пътуване, плащам ти като на звезда, ще получиш много пари и ще имаш много по-малко проблеми, отколкото, ако се съдим. На мен ми е хубаво да си приказваме с теб, ще те возя..." Останахме си приятели със Сашка. Тя постъпи много благородно. И това за мен бяха едни много звездни преживявания.