6-метрова скулптура от ПВЦ лъсна в центъра на София

Германският художник авангардист Клеменс Бар е авторът

Какво ще наследят бъдещите поколения от нас, иска да покаже изложбата

Колосална скулптура от PVC, изолационна пяна, флуоресцентни лампи и дървени летви бе издигната на централна улица в София. Чудатата творба е дело на младия, живеещ в Берлин, художник авангардист Клеменс Бар. Идеята на германеца идва след посещението му в България декември миналата година.

"Идеята за скулптурата дойде, когато бях миналата година в България. Вдъхнових се от локацията, която ми дадоха като поле за изява. Градината, в която е работата, е разположена срещу един изоставен хотел", разказа пред "България Днес" артистът и добавя: "Сградата е построена върху част от руините на амфитеатъра на антична Сердика и са решили да използват тези останки по възможно най-интересния начин - да го направят характеристика на хотела, за да се продава". Работата на Клеменс често е обвързана с темата за руините и отношението на хората към тях, Неслучайно артистът решава да направи "възстановка" на древноримските колони, огъвайки тръби от PVC.

Инсталацията е част от изложбата, в която се включиха няколко други творби на съвременника. Те са направени от счупени дограми и стъкла, които са слепени със силикон, отново вдъхновен от начина, по който се закърпват по бърз и евтин начин спукани витрини, прозорци или други разпадащи се части.

"Тези неща по някакъв начин са едни съвременни руини", обясни кураторът на изложбата Викенти Комитски, "когато хората започват да откриват древните останки от Римската империя, те ги откриват в едно счупено, развалено състояние. Хората сякаш започват да издигат в култ счупеното, но велико старо време. С тази изложба искаме да покажем какви ще са руините, които ние ще оставим".

Изложбата иска да покаже, че хората в бъдещето ще си спомнят за доброто старо време на нашето настояще със стъкла, залепени небрежно със силикон. Песимистично, но вероятно не е много далече от истината. По ирония на съдбата, това бъдеще вече идва при нас. Хотелът над амфитеатъра е изоставен от няколко години. Той се превръща сам по себе си в руина на нашето време.

"Сякаш има някакво проклятие, което ни обладава, надявам се да не съм го хванал, като съм направил тази скулптура", шегува се Клеменс.