Ставри Калинов: Глутница бездомни псета ме нападна - щях да получа инфаркт!
Ставри Калинов откри тези дни голяма галерия точно срещу баня "Мадара" в столицата и своя изложба в Дупница, където е на особена почит, защото направи паметна плоча на актрисата Невена Коканова.
"Това са "розовите" събития в живота ми, ама преди месец и нещо ми беше черно пред очите - убиха ми кучето, а после и мен щяха да убият едни бездомни псета!", изплака топхудожникът.
На два пъти известният художник, който твори и живее в ателието си в Кремиковци, ставал жертва на кучешки нападения от глутница бездомни псета, които са окупирали района. Първо освирепелите песове разкъсали женската овчарка на художника - Реджина, кръстена така на името на майка му и дъщеря му /и двете с това име - бел. ред./
"Реджина беше толкова мило и добро куче, че все едно близък човек загубих!", окайва участта на овчарката си Ставри и разказва как я е взел: "Една жена беше тръгнала да я дава в приют - нямала средства да се грижи за нея. Примоли ми се: "Вземете я, моля ви - много добро и умно куче е!". И така се оказа - много нежна и гальовна, прекрасна беше Реджина!...", скърби Ставри.
Другото му куче - Роко, също немска овчарка, му било "наследство" от негов колега-художник, починал в Щатите. И то пострадало от глутницата песове. Кучетата настървено нападнали художника, докато той слизал от буса си. Роко чул виковете на стопанина си и се откъснал от синджира да го спасява. Разярената глутница си пренасочила вниманието от Ставри и нападнала кучето-боец.
"Стана още по-голяма беля! Кого да спасявам по-напред - себе си, или кучето - не знаех! Накрая вече нямаше накъде - успях да се спася в буса и направо затворих очи, за да не гледам как го разкъсват Роко. Той бяга, те вече го настигат - ужас!... Рекох си: "Край с него!". Получих аритмия, как не получих инфаркт - не знам. Подгониха Роко те, а аз - ни жив, ни умрял - стигнах до ателието. Не можех да повярвам на очите си, когато той се върна след около два часа - задъхан, изплезил език, ама само с една драскотина по него. Смело момче, боец! Гордея се с него! Той ми е като дете!... Как се е оправил да им избяга невредим, не знам, но явно много им е набрал на тия гадове, които му убиха любимата - Реджина. Те, двете кучета, много се обичаха. И той още я търси, първите дни отказваше да яде, тъжен беше... Набрал им е на тия, убийците й... Ама като зачестиха тия екшъни, не ми е спокойно - много кучета са се насъбрали в района и става опасно. Обичам кучета, не искам да ги убиват, ама виж какво става!... Два дни мислих и се обадих на службите - казаха, че не можели да ги хванат, понеже не стоели на едно място! Е, аз какво мога да направя сам?! Тука един ги храни с месо, но те са толкова много, че освирепяват от глад и нападат. Грях е, не искам да ги убиват, ама и така не се живее! А ми е гневно за Реджина - как я бяха сръфали - главата и гърлото й бяха прегризали. Мисля си, че и ние, хората, станахме такива - от една порода сме - и човеците така почнаха да се "ръфат" един друг...", отбелязва художникът-аскет.
