Легендата Христо Кидиков: Аз съм за еврото

* Всеки ден минавам по 5 км пеш

* Пенсията стига дори и за скъпите лекарства

* Тъжно е, че вече няма кой да те поздрави на улицата

* Пази си кръста

Кой е той?

Христо Кидиков е роден на 16 октомври 1946 г. в Пловдив. Още от дете избира музиката. Влиза в специално училище за пеене в родния си град. Попада в един клас с Митко Щерев и Мими Иванова. Женен е, има трима синове.

Пред "България Днес" Кидиков говори по наболели теми за родното общество. И както винаги - удари право в десетката.

- Господин Кидиков, здравейте. Как сте?

- Както в една реклама ми казват: "И ти остаря, Кидик". И така. За тези години ходя, спортувам. Иначе не мога да се оплача.

- Споменахте, че доста се движите. По колко хиляди крачки, както е модерно да се казва, правите?

- Всеки ден правя предох 5 км в гората - отивам до едно място и се връщам. Всичко това в рамките на един час. Но без много да бързам, просто леко ускорена крачка.

- Градинката поддържате ли я още?

- О, да. Как без нея. Косенето, това - онова. Всичко трябва да се пипне. На село, както се казва, работа стига да искаш. Така е.

- Тази година какво в градинката?

- Тъй като много слани паднаха, унищожи овошките. Още даже домати не сме засели. Иначе имам пипер, краставици, зелен фасул, картофи. Но иска си работа. Земята ми е над декар. Само косенето ми отнема един цял ден. Та това са нещата, които се занимавам. И гледам да си пазя и кръста, защото последно време на тия 79 години вече трябва да се внимава.

- Сега като се оправи времето какво ще правите?

- Чакам да се позатопли малко временцето още и ида морето. Ходя на кални бани. Мажа се с черна луга. Много е добре и ми действа. Като се напечем, човек, и с черната кал като се намажем, ходим като извънземни там.

- Последните няколко дни бяха много турбулентни за България. Първо президентът Радев обяви, че иска да прави референдум за или против еврото. Той обаче, сякаш няма да мине. Какво е вашето мнение?

- Аз съм си за еврото. Ще ви кажа и защо. Първо - ние сме не можем да кажем, че имаме прекрасно народно събрание, което в последните години ходи седем-осем пъти на избори. Мисля, че ако се приемем еврото, ще си бъдем баш на мястото. Всъщност, ние още преди 25 години сме дали своето съгласие, че искаме да бъдем от другата страна по към запад, а не на изток. Иначе избягвам да се бъркам в политиката. Първо, че не я разбирам. И второ - политиката си е за политиците. На тях да им тежи на съвестта, ако не правят това, което суверенът го иска.
Какво значи да не искаме еврото, след като сме в този валутен борд от сума ти време. Всичко ще бъде по курса - 1,95 и нещо си. Въпреки всичко обаче не вярвам да се стигне до референдум.

- Много хора обаче се притесняват, че ако влезе еврото, стоките в магазина, а и всичко останало, ще бъде закръглено към едно към две.

- Вижте сега, не може да се съмняваме във всичко. Не мисля, че ще е така. Аз просто си казвам мнението. Има много примери с други държави, минали по нашия път. Да се види там как е било. И всички притеснения и съмнения ще отпаднат. Не искам да налагам мнението, разбира се. Защото живеем в един свят, който изисква да се примирим с много неща. Но и да даваме идеи за доброто. Не само да си завиждаме и да се чудим как да откраднем от най-близкия си човек. Ето онзи ден чета за човека, намерил 20 хил. лв. и ги върнал. Хем е безработен. Ами това ми върна надеждата, че в България доброто още го има. Отива и казва, "За какво са ми намерили?". Това са чужди пари и наистина хората са ги теглили за да си разширят бизнеса. Ей такива неща трябват. Това за мен са нещата, които ме радват и да знам, че моите внуци ще живеят в един по-добър свят и в по-голямо разбирателство.

- И друг път съм ви питал, но все пак може да се е променило. Вие и вашата съпруга успявате ли живеете нормално с две пенсии, ако махнем участията ви, разбира се?

- Важното е да сме живи и здрави. Не мога да се оплака. Пенсията стига да се живее що-годе и да се купуват от лекарствата, които стават все по-скъпи. Но какво да се прави.
А за участията, нали знаете, сега на сцената са едни много талантливи хора. Гледах наскоро "Капките". Тази Михаела Филева как танцува, пее. Феноменална е. Направо тя е готова за световния елит,.
Та това искам да кажа - сцената вече търси друго - по-западен маниер. Не мен и колегите ми от естрадата. Няма няма съмнение, че нещата са се променили и българската музика продължава да е на почит, но се търси различното.
Но аз не се притеснявам. От време на време ми се обаждат, защото има хора, които си живеят с моите пенсия. Те са мои набори. Търсят ме за изява. Както го правят и с колегите ми.

- Как искате да завършим това интервю?

- Знаете ли, става ми тъжно напоследък, че по улиците няма хора в малките села. Няма кой да ти каже "Добър ден, мили. Или просто "здрасти." Добре, че физиономията ми е познат така като върви и те: "Ей, Кидик, цъкни вефа."