Романтичен глас №1 Стефан Митров: В Нидерландия се научих да дишам по-леко

Много пъти съм бил уязвим, уморен, дори разочарован, но винаги съм се връщал

КОЙ Е ТОЙ

Стефан Митров е роден на 16 юни 1973 г. в София и днес навършва 52 години. С музика се занимава от 1980 г. Бил е хорист в детския хор "Бодра смяна" до 1988 г. След завършване на гимназия постъпва в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория в класа на проф. Ангел Заберски. От 1990 до 1997 г. има сключен договор с "Шоу и вариететни програми" в София, където участията му наброяват 370. Има десетки концертни участия в цяла Европа за българските общности. В репертоара си има песни на български, английски, италиански и руски език.

- 30 години на сцена. Каква е най-важната равносметка за тези три десетилетия музика и любов, г-н Митров?

- Най-важната равносметка е, че любовта остава. Хората се променят, сцените се сменят, стиловете идват и си отиват, но онова, което е истинско - думите, които стигат до нечие сърце, музиката, която утешава в тишината, погледът между изпълнител и публика - това остава.

За тези 30 години разбрах, че сцената не е място, където се доказваш, а където се разголваш. Тя не търпи фалш. Много пъти съм бил уязвим, уморен, дори разочарован, но винаги съм се връщал, защото това не е просто професия - това е моето място в света.

И ако има нещо, с което се гордея най-много, то е, че не спрях да обичам. Хората, музиката, живота - с всичките му нюанси.

- Подготвяте два мащабни концерта наесен - в София и Варна. Какви са очакванията и хоризонтите?

- Това са две ключови дати за мен - 11 ноември - зала 11 на НДК в София, и 20 ноември във ФКЦ - зала 1 - Варна. Концертите носят заглавието "Ще ти говоря за любов" и ще бъдат специални не само като съдържание, но и като преживяване.

Специален мой гост ще бъде Вида Пиронкова зад пианото. Подготвям нещо различно от традиционен концерт - това ще бъде емоционален разказ, в който ще разкажа с музика моя професионален и личен път до този момент. Бенд и вокална група още ще бъдат с мен на сцената.

Очакванията ми са хората да си тръгнат развълнувани, хоризонтът е ясен: да стигна до онези, които имат нужда от хубава музика.

- Седма година живеете в Нидерландия. Какво ви харесва най-много и какво ви липсва?

- Харесвам усещането за подреденост - че животът може да тече спокойно, без излишна драма. В Нидерландия се научих да дишам по-леко, да живея с по-малко напрежение. Хората уважават границите ти, не те пришпорват, не ти натрапват мнения. Но България... тя не може да бъде заменена. Тук са моите корени, гласовете от детството ми, моите близки, непрекъснато се връщам, за да пея, и така успявам да компенсирам всичко.

- Определян сте за най-романтичния глас на България. Харесва ли българката романтичния мъж или си пада по по-грубоватия балкански тип?

- Българката е умна жена - тя усеща кога романтиката е истинска и кога е театър. Харесва й да бъде чута, разбрана, изненадвана... но не с рози от дежурната бензиностанция, а с внимание, с детайл, с честност.

Да, понякога се впечатлява и от по-суровия тип мъж - сигурно защото търси закрила или сила. Но дългосрочно... една жена остава с онзи, който може да я обича нежно, без да й отнема свободата.

Аз вярвам, че романтиката не е слабост, а смелост. Да бъдеш нежен в свят, който често те учи да си корав - това е избор. И съм щастлив, че все повече жени го разпознават и ценят.

- Следите ли българските риалити формати в Нидерландия? Ситуацията наподобява "хляб и зрелище", за да са доволни всички.

- Да, следя редовно не само тези формати, а всичко, което се случва в медийното пространство. Този тип формати очевидно имат своята публика и своето място. Хляб и зрелище винаги е бил начинът да се привлече внимание и да се задържи интерес, особено в забързаното време, в което живеем. Има и доста простотия понякога в тях, но явно народът има нужда и от това. Критериите често са силно занижени.

Лично за мен истината и дълбочината в изкуството са по-важни. Те могат да променят, да дадат насока, а не просто да запълнят времето. Но разбирам нуждата от разтоварване и забавление - всеки има своите предпочитания.

- Наблюдавате ли политическите процеси у нас и гласувате ли?

- Да, следя какво се случва в България, защото това е моята Родина. Винаги се старая да бъда информиран, защото вярвам, че всеки гражданин има отговорност към обществото си, независимо къде се намира.

Гласуването за мен е начин да участвам, макар и от разстояние. Смятам, че мълчанието и безразличието не са решение - дори когато не съм съгласен с всички политически решения, гласът ми е начин да кажа да или не.