Калин Вельов: Културата се затлачва от честата смяна на ръководството

* С удовлетворение напуснах министерството, Мариан Бачев продължава да ми е приятел

* Оставам в музиката и с двата крака

    * Гордея се с постигнатото на поста

    *  Научих се да предугаждам удари под кръста

Кой е той

Роден е на 18 юни 1973 г. в София. На 10 години става барабанист на детската група "Пим-Пам" с ръководител Борис Карадимчев. През 1988 г. е приет в Музикалното училище "Любомир Пипков". Калин Вельов е първият барабанист на популярната джаз фюжън група "Акага". От 1992 до 1994 г. свири в група "Медикус", а след това и с Дони и Момчил. В периода 1998-1999 г. Вельов е част от "Ку-ку бенд". Съпровожда и Лили Иванова на концертите й в Москва през 1998 г. През август 1999 г. заминава за Холандия, където учи в латино отдела на Консерваторията в Ротердам. През 2007 г. основава група "Тумбаито", които свирят латино и салса. През 2020 г. музикантът става депутат от партия ГЕРБ.

- Г-н Вельов, с какви чувства напуснахте Министерството на културата, дали с облекчение или удовлетворение?

- Удовлетворение, определено! Доволен съм от изпълнените задачи, особено през периода септември - януари. Смятам, че беше ползотворен период, със свършени конкретни задачи, които са стояли на дневен ред в този момент на завършване на 2024 година.

- Свършихте доста работа на поста. Какво още не успяхте да направите?

- Имаше и цели, които си бяхме поставили с екипа на министерството и не успяхме да изпълним - за повечето от тях се изискваше около 12 месеца напред възможност да се работят и планират дейностите. Надявам се сегашният екип и ръководство да ги продължат и изпълнят.

- С министър Мариан Бачев като приятели ли се разделихте или като добри познати? Как ви изпрати той и успяхте ли да поговорите?

- Бих казал като добри познати, с уважение един към друг. Ние, всички познаващи се хора от сектора, сме добри познати и приятели и в нормалния живот. Срещаме се на сцени, познаваме се отдавна. Но с министър Бачев не сме имали възможност да разговаряме покрай напускането ми, той беше доста зает с пътувания и ангажименти и по една или друга причина директната комуникация беше сравнително ограничена още от встъпването му в длъжност.

- Имаше ли нещо в политиката на културата, с което и досега не сте съгласен и искахте да промените, но не остана време?

- Много е дълга темата за кратък отговор, но да, има неща в различни ресори, които трябва да се променят, доизчистят, подобрят. Сектор "Култура" според мен е една дишаща материя, която се развива във времето и иска постоянна работа, за да работи като добре смазана машина. За съжаление, честата смяна на ръководния състав означава затлачване, занемаряване и забавяне на процеси.

- Близките ви намират ли промяна у вас, след като напуснахте зам.-министерското кресло?

- Предполагам, има промяна, надявам се, не за лошо. Дано не съм станал по-изнервен. Нещо, което и аз самият виждам - станал съм по-бърз в говора, по-директен, не губя време и стрелям директно по темата, не увъртам нещата. В министерството, когато има много задачи, много срещи и те чакат проблеми и хора, смятам, че трябва да се научиш да действаш, мислиш и говориш бързо, за да може да отхвърлиш максимално количество работа.

- А вие с кои илюзии се простихте в управлението на културата?

- С илюзията, че нещо може да се случи от днес за утре. Не че някога съм бил заблуден, но когато си вътре в системата и работиш всекидневно с екипа на министерството, виждаш всичко под различен и реален ъгъл. Изисква се време не само за промени, но и за ежедневно поставени задачи. Администрацията се движи по закони, наредби и правила, които до голяма степен са тромави. Едно от нещата, които бих променил, е по-гъвкаво законодателство, което да отпуши скоростта на административните процедури и процеси.

- В последните години кое е било най-трудното нещо, което преодоляхте - в личен и професионален аспект?

- Да бъда родител не е лесно. В момента, в който имаш деца, вече не си най-важният човек на земята. И да бъдеш добър възпитател, баща, приятел на децата е предизвикателство. В професионален аспект е нужен баланс, както и да бъда разумен лидер на проектите си. Да успееш да мотивираш хората, без да прекаляваш с натиска, да не бъдеш агресивен, но в същото време достатъчно настоятелен, за да се случват нещата, не е лесно. И всъщност в този момент е важна усмивката и чувството за хумор. Иначе дисциплината е важна, както и да има граница между личен и служебен момент.

- Сега имате ли повече време за себе си - какви са плановете ви в областта на музиката?

- Имам да довърша записи на авторски песни за първия ни албум на кубинския ни проект, който подготвяме с Ире Вазкес. С нея закриваме с концерт на 4 август Боровец Джаз Фест, на 9 август пак с този проект сме на фестивал в Езерец, Шабла. С бразилския ни афро латино проект "Амазония" подготвяме нови песни с гръцката певица Мария Аврамиди. Ще вкараме и гръцки език в регетон парчетата, които записваме. Имаме и концертни изпълнения сега през лятото. С проекта "Бог Рок" с Филип Аврамов трябва да завърша записите на авторските ни песни от първия албум, там също съм музикален продуцент и от мен зависи темпото на работа. С Нина Николина подготвяме нови неща по нейния проект "Джаз и традиция", с който последно изнесохме много успешни концерти на площада в Шумен и на фестивала "Варненско лято".

- Какви са най-важните уроци, които научихте по време на работата си в министерството?

- Много са нещата, които научих по трудния или лесния начин за краткия, но интензивен период в министерството. Не само като административен опит, но житейски отношения в голям екип, контрол на емоциите, как да предугаждаме удари под кръста и какво ли още не в тази насока. Интересно е.

- Има ли конкретни проекти или инициативи, с които се гордеете най-много и които ще останат като ваше наследство?

- Есенната програма 2024 на държавните културни институти за представяне на българската култура в Македония. Това беше първата ми поставена задача от министър Найден Тодоров и смятам, че се получи много добре. Отзвукът й сред македонската публика и сред техните и българските културни институти беше повече от положителен. Също съм доволен как протече първата програма от десетилетие насам за финансиране на големите фолклорни ансамбли и състави в България. Беше съществено важно те да получат най-сетне глътка свеж въздух през тази дотация за инструменти, костюми, дълготрайни активи.

- Имаше ли човек или събитие, които ви вдъхновяваха по време на работата ви в министерството?

- Имаше колеги, от които съм взимал пример - учил съм се как овладяват определена ситуация емоционално, с балансиран подход. Или пък как бързо реагират на кризисна ситуация и се справят с отиграване на даден проблем. В Министерството на културата винаги има динамика поради естеството на работа и десетките държавни културни институти. Няма как да не се случи нещо непредвидено, да няма усложнения или проблеми. Все пак работим с хора и е предизвикателство да се справиш с дадена ситуация по възможно най-добрия и бърз начин. Защото в държавните администрации има опитни служители и специалисти с много дълъг стаж, с бистър и бърз ум. Знам, че има колеги от сектора, които няма да се съгласят с мен, но ако са на терен и работят в министерството, ще си променят мнението за точно два дни. И ще осъзнаят, че документ или проект, за който те имат претенция да се придвижи за два часа, няма как да се случи по този начин. За съжаление, това се установява най-добре от първа ръка. Освен това екип не се управлява с постоянно напрежение и наказания, а това съм го чувал и виждал и резултатът е трагичен.

- В какви други области на културата бихте искали да се включите сега?

- Оставам в музиката и с двата крака. Аз съм всекидневно включен в културата през музикалните си проекти, през актьорските роли във филми, които снимам от време на време, през посещението на постановки в театъра и всекидневното общуване с хора от средите.