Рок легендата Йордан Караджов: Пожарите се палят умишлено!

Целта е да се дестабилизира държавата, отвратен съм от нещата, които се случват

КОЙ Е ТОЙ

Йордан Караджов е емблематичен рок музикант. Роден е в София на 20 януари 1952 г. Първата му сценична изява е била в основното училище и оттогава не е спирал да радва публиката. Караджов е от създателите на "Сигнал" и композитор на повечето песни. Сред емблематичните за групата са "Липсваш ми", "Може би" и "Да те жадувам". Щастливо женен за съпругата си Мариана. Имат две деца - Лора и Даниел, а вече се радват и на внуци.

- Г-н Караджов, как се чувствате?

- Като цяло съм в много добро здраве. На брега на морето съм вече три месеца. Морето ми говори, аз го слушам. Всичко е наред!

- Преди около две седмици имахте концерт с група "Сигнал" на сцена край морето. Какви бяха емоциите?

- В Българево беше много яко! Много хора се събраха. Отново разбрахме, че между публиката и "Сигнал" има една невероятна химия, която продължава да съществува. Защото в една безкрайно малка държавица, в която сме ние - България, след 47 години да те следват твоите почитатели, за нас е гордост. Като музиканти и като хора по принцип. Това го доказаха и хората от публиката в Българево. Страхотно беше. Много сме доволни.

- Какви ангажименти още ви предстоят това лято?

- Ние не спираме да работим. След няколко дни на 21 август имаме концерт в античния театър в Созопол. На 27-и ще имаме участие в рок фест, подобен на този в Българево. Ще бъде в Морската градина на Бургас. След това сме в Аксаково, Варненско. На 30 август ще имаме концерт в Приморско по случай празника на града.

- Успявате ли покрай професионалните ангажименти да отделите и време за семейството, за внуците си?

- О, разбира се! Плюс това ние се шегуваме колегите от "Сигнал", че ние си почиваме единствено когато сме на сцената. Всъщност е точно така. Като слезем от сцената, започват ангажименти по семейства, с деца. Те са вече безкрайно големи, но внуците ги заместиха. Ние с моята съпруга се грижим много за тях. Даже в момента вкъщи са двете момичета Ния и Алиса, респективно на 14 и 11 години.

- Да са ви живи и здрави и много да ви радват!

- Благодаря!

- Искате ли да поговорим малко и за обществените теми, вие следите ли новините всъщност?

- От ден на ден се отвращавам от тези новини, но попитайте ме.

- За ситуацията с пожарите какво мислите?

- За съжаление има толкова липса на съвест в нашето общество, че половината от пожарите според мен са нарочно запалени, други от немарливост и така нататък. И на трето място е това, че е много горещо. Но в основата според мен се палят умишлено, за да се дестабилизира държавата. Така или иначе тя е дестабилизирана, но това е като крупна мярка на хейтърите, че не искат България да е мирна и здрава. Това е моето обяснение.

- Имаше ли някоя положителна новина, която ви направи впечатление скоро, да успее да ви зарадва по някакъв начин?

- Не, нали ви казвам, новините ме отвращават от ден на ден все повече. Положителна новина не съм чул от много, много отдавна. Очаквам нещо подобно да се случи, но засега не виждам на хоризонта някаква положителна новина, която да ме захрани с доброта.

- Как бихте коментирали това, което се случва по пътищата ни?

- Продължава войната по пътищата, за съжаление. В една обикновена война се дават по-малко жертви, отколкото по пътищата на България. В София има хора, които не могат да карат автомобилите си, но хвърчат със 180-200 километра в час по магистралите. Каквито и закони да се обнародват от Народното събрание, няма да имат никакъв ефект. Ако самите ние не седнем здраво на масата с други хора и да се съгласим с това, че всъщност всичко зависи от нас. Тези, които забравят, че са зад волана, да се сетят. След това не разбирам тези, които карат пияни и дрогирани. Тогава е толкова лесно да катастрофираш и да убиеш хора, които нямат нищо общо с твоето държание в обществото.

- Има ли все пак нещо, което ви кара да се събуждате сутрин и да се усмихвате?

- Усмихва ме чашата с кафе най-вече. Моите внуци, които са в момента при мен. Иначе не изпадам в депресии и съм съвсем обикновен човек по отношение на личното разбиране за всекидневие. Мисля за семейството си, за работата на групата. Когато всичко е така, както бих желал, наистина ме кара да се усмихвам. Благодарение на Всевишния се будя все още жив.

- Кой е най-големият ви успех в професионален или в личен план?

- Общо казано, тези 47 години, в които сме на сцената заедно със "Сигнал". Според мен апотеозът на нашия музикален успех беше през 2013, когато напълнихме зала "Арена Армеец". Някак си това беше върхът на всичко онова, което сме оставили. Като музика, като любов от публиката към "Сигнал". Естествено, минаха 12 години оттогава, но ние продължаваме да се сещаме за невероятния успех, който изживяхме. Разбира се, след това сме имали и други успехи, но това беше върхът на нашето професионално израстване. Благодарни сме на публиката, която напълни докрай арената. Още повече че ние сме първата българска рок банда, която дръзна да влезе в това чудовище, наречено "Арена Армеец".

- Планирате ли друг толкова голям концерт за близкото бъдеще?

- Нека да изчакаме две години и половина, да направим 50 години "Сигнал". Аз винаги се шегувам, че ще имаме златна сватба с нашата публика. Тъй като и до ден днешен имаме много здрава връзка. Тогава ще направим голямо турне, с големи зали по повод нашата 50-годишнина. Иначе регулярно правим това, което сме правили през всичкото това време.