Актьорът Сотир Мелев, гласът от аудиокнигата за футболната легенда: Наричаха ме Гунди като дете!

Сотир Мелев е една от младите звезди на съвременната българска сцена със запомнящи се участия в театъра и киното. От малък обича футбола, а любимият му отбор е "Левски". Не става професионален спортист, но съдбата орисница го докосва с вълшебната си пръчка, за да направи страстта към великата игра част от актьорския живот на Сотир Мелев. Сотир участва във филма "Гунди - легенда за любовта" в ролята на Сашо Костов - най-известния зевзек сред съотборниците на Аспарухов. Актьорът от Сатиричния театър е гласът, който озвучава аудиокнигата "Гунди - какъвто не го познавате". Сотир Мелев даде специално интервю за читателите на "България Днес".

- Здравейте, Сотир, през последните няколко години Георги Аспарухов-Гунди се оказва важна част от живота ви. Участвахте във филма "Гунди - Легенда за любовта" в ролята на съотборника на Аспарухов Сашо Костов. След това озвучихте аудиокнигата "Гунди - какъвто не го познавате". Но кога за първи път чухте името Георги Аспарухов-Гунди?

- Още като дете бях запален по футбола и знаех за Гунди. Първата ми фланелка беше стара, с логото "Левски Спартак". Подарък ми е от Владо Делчев, бившия вратар на "Левски", който беше близък приятел на семейството. С нея слизах да играя пред блока в квартала и децата дори ми викаха "Гунди" заради фланелката.

- Разбираме, че сте били закърмен с "Левски". Какво беше влиянието на вашето семейство в това отношение. Имали ли сте някога колебания кой отбор да подкрепяте?

- Дядо ми беше голям левскар. Покрай него, както и заради всички около мен аз също станах левскар. Нямам никакъв спомен да съм се замислял дали да съм от "Левски". Това си стана като част от моето ДНК, откакто се помня.

- Какви бяха първите ви впечатления от личността на Гунди, когато по-късно сте гледали стари телевизионни репортажи от негови мачове?

- Най-силно впечатление ми направи неговият изказ - много правилен и чист говор. Гунди е скромен и дори смирен в интервютата, които е давал. Предполагам, че се е и притеснявал. Но излъчва скромност, възпитание. Много е земен. Няма я тази арогантност, която често се среща при днешните спортисти. Футболистите от миналото явно са наблягали и на други предмети в училище, а не само на физическото възпитание.

- Гунди е записал името си в историята с много ярки футболни моменти. Кои са най-запомнящите се за вас, като минем през легендарния му гол срещу Англия на "Уембли" през 1968 г.?

- Разбира се, гледал съм незабравимия гол на Гунди срещу Англия, отбелязан на 11 декември 1968 г. Тогава англичаните са действащите световни шампиони, което придава още по-голяма стойност на попадението. Отделно в книгата за Гунди се споменава 1965 година като най-силния му сезон в "Левски", когато буквално лети и е неудържим за противниците. Съжалявам, че тогава не ги е имало днешните технологии, за да можем да гледаме много повече от феноменалните изяви на Аспарухов на терена. 

- Споменавате, че Гунди е неудържим на терена и най-голяма заплаха за противниковите отбори. Но как си обяснявате факта, че дори негови съперници, като Аспарух Никодимов, Петър Жеков и Димитър Пенев, са се изказвали ласкаво за Аспарухов и са били приятели?

- Тези отношения се обясняват с колегиалност, която тогава е съществувала между футболистите. Покрай филма за Гунди се запознах с много футболисти и виждам, че между играчите няма вражда. Това е нещо, което се поражда предимно между привържениците.

- Именно за омразата между футболните привърженици искаме да ви попитаме. Как успяхме да се озлобим толкова много и може ли футболът отново да бъде обединител на нацията?

- Според мен тази вражда се поражда от липса на възпитание. Когато "Левски" имаше силни периоди в Европа, аз и моите приятели гледахме и останалите наши отбори. Искахме и те да продължат, защото са българи. И защото това допринася за развитието на родния футбол. Вместо да се радваме на чуждото нещастие, трябва да се стремим към обединение. Не само във футбола, но и в цялото общество, което е силно разединено. За съжаление, силната пропаганда на фалшиви новини и липсата на информационна култура в много от хората също допринасят за разделението. Дали футболът може да обединява? Много се надявам, защото трябва да се тръгне отнякъде. Спортът възпитава и дисциплинира. Радвам се, че се строят стадиони. Надявам се тази тенденция да продължи и да вдигне нивото на родния футбол. Това ще помогне да имаме повече отбори, които да участват успешно в европейските турнири.

- Филмът за Гунди постигна огромен успех, гледаха го не само привърженици на "Левски", но и на всички останали отбори. На какво отдавате този успех?

- Успехът на филма е съвкупност от много фактори, не е само името на Гунди или на "Левски". На първо място, това е професионализмът на екипа - режисьорът Митко Димитров и операторът Борис Славков са страхотни професионалисти. Имаше много добър сценарий, режисура и логистика. Целият актьорски състав беше чудесно подготвен и отдаден. Всичко беше като удар в десетката. Но най-важното е, че хората имат нужда от Гунди като събирателен образ. Имат нужда от положителни герои. От посланието, че когато сме заедно и обединени, можем да постигнем големи неща. Филмът беше като глътка свеж въздух за цялото наше общество.

- Как се озовахте в ролята на Сашо Костов във филма? Ваше ли беше желанието да участвате?

- Да, беше мое желание. Разбрах случайно, че Митко и Борис правят филм за Гунди. Писах им в интернет, че идвам и за без пари, само за да участвам. Те вече са ме имали предвид, знаейки, че играя футбол. До последно се колебаеха между мен и Ицо Пъдев за ролята. Имахме няколко тренировки с Пелето (бившия футболист на "Левски" Станислав Ангелов - б.а.), който много помогна. Аз дори имам лична спортна победа. Пелето каза, че от актьорите аз се справям най-добре футболно и имам спортна стойка, което много погали егото ми. 

- Разкажете и за преживяването със записването на аудиокнигата за Гунди, особено след като вече сте били част от филма?

- О, когато ми се обадиха за книгата, много се зарадвах - емоционално попитах: Вярно ли е?. Аз вече бях купил два екземпляра - за мен и за дядо ми. Но моя така и не успявах да го прочета заради многобройни ангажименти. Записването беше голямо удоволствие, върна ме в еуфорията около филма. Гунди и "Левски" станаха много важна част от моя живот и ми донесоха много хубави емоции. Книгата е страхотно написана. Много лесно се чете и скъсява дистанцията между главния герой и читателите. Особено историите на обикновените хора, събрани под мотото "Народът за Гунди", са прекрасни. Те показват колко земен човек е Аспарухов.

- По време на записа на книгата кои моменти ви докоснаха особено силно?

- Имаше два момента, които ме разчувстваха много. Първият беше, когато четях за отказа на Гунди да отиде в "Милан" и думите му за България. Толкова бях потънал в книгата, че като стигнах до този момент, един хрип ме хвана за гърлото и трябваше да спрем записа и да повторя. Вторият момент беше, когато четях частта, в която Иван Вуцов трябва да съобщи на сина на Гунди - Андрей - за смъртта на татко му. Моят приятел и колега, който записваше, буквално се разплака в кабината. Надявам се хората, които слушат книгата, да усетят емоцията. Тя съдържа много важна документална и спортна част. С факти, които са неопровержими. Освен това показва Гунди и като обикновен човек, който е бил сред хората. Именно това го прави толкова обичан!