Дизайнерът Жоро Пентаграма: Опитвам да завзема американския пазар

Кой е той

Истинското му име е Георги Георгиев, но всички го знаят като Жоро Пентаграма. Роден е на 21 януари 1965 г. в София, а през 1991 г. създава марката за поръчкови кожени облекла" Пентаграм", откъдето идва и псевдонимът му. Телевизионните зрители го помнят като водещ на култовото шоу "Сладко отмъщение". Името му се свързва и с една от най-красивите манекенки в зората на демокрацията - Юлиана Кънчева, която стана негова съпруга. Жоро Пентаграма навлезе и в литературните среди, като издаде първата си книга със 77 житейски истории, озаглавена "БлогБъстър 77 Смъртни Гряха". Тя е посветено на сина му Кристиан, който скоро навърши 19 г. Облеклата на Пентаграма се носят от най-големите шоу и музикални звезди "по света и у нас", а любимият му клиент е Джон Бон Джоуви.

- Вие сте пример за успял човек. А как виждате бъдещето за младите?

- Бъдещето е трудно днес за младите. Познавам толкова много хора, които имат дипломи за дадена специалност, а си изкарват прехраната със съвсем други умения. Аз лично завърших техникум по керамика и стъкло, но дипломата и обучението не ме направиха керамик. Не седя над грънчарско колело, а влязох с двата крака в модата. Животът те лашка във всякакви посоки и никой не знае накъде ще го отвее неговата съдба. Но това бих казал на младите - да учиш, да завършиш дадена специалност и да си вземеш някакъв ценз, в никакъв случай не е напразно, а е много полезно. Другото, изборът на начина, по който ще си изкарвате прехраната, е просто съдба и зависи накъде ще тръгнете.

- Починахте ли си през лятото?

- Имам толкова много работа, че не знам дали ще намеря време за себе си, ей така просто да си почина поне за малко. Защото тази година ми се събраха колекции, които подготвям, втора книга пиша, тази, която издадох тази година, я представих на премиера, въобще при мен всичко е много динамично и натоварено, с много задачи и с несвършени задължения.

- Имате ли в момента някой световноизвестен клиент, за когото да изпълнявате поръчка?

- В момента шия за един богат американец от Лас Вегас, който ми е поръчал няколко костюма. По негова инициатива и покана, защото от години работя за него, опитваме да стъпим и да завземем американския пазар, което би било страхотно. Но все пак не искам да го обявявам, преди окончателно да е станало, за да не ми мине черна котка път.

- Как се роди идеята да продавате на американския пазар?

- Доста отдавна се познаваме с Джеймс, от години шия за него и съпругата му и станахме приятели. И един ден той ми се обади и ми каза: "Жоро, такива красоти създаваш! Защо да не опитаме с теб тия неща, които ги правиш там, в България, да опитаме да ги пуснем на пазара тук, в Америка?". Тогава аз, без да се замислям, му казах: "Добре, Джеймс. Опитай. Може пък и да стане". Той пое идеята много присърце и всичко си върви, нещата се случват, даже договори вече се подготвят да се подписват за поръчки. Но аз гледам на тази възможност така: ако стане, би било добре. Ако ли пък не, продължавам си в ритъма на работа, който съм поддържал досега, без да го прекъсвам. Но преди това трябва да подготвя голямо ревю. Идеята за него се роди отдавна. Но тъй като 2025-а вече си отиде почти, ще остане за следващата година.

Едновременно с всичко това пиша и разказите за втората си книга. Тя трябва да излезе скоро, като за нея рисувам и илюстрациите към всяка история, а те не са никак леки и лесни за рисуване. Не само като сюжет, а и защото са 78 на брой.

- Няма страшно, имате си верен помощник в ателието, който ви мотивира - котаракът Макси...

- Така е, той е духът, той е енергията за цялото творчество, което се случва в това ателие. Понякога си мисля, че Макси е като някакъв балансьор, който отнема и обира негативната енергия и стимулира творческата. Въпреки че ателието ми е разположено точно срещу входа на Военната академия, това е много хубаво, много тихо, много зелено място, защото срещу него са прекрасните градини на парка на Академията. Освен това е много комуникативно и същевременно - с творчески заряд. Вече 11 години творя тук, сменял съм много ателиета, но това ми е най-уютното и се чувствам най-добре тук.

- Как е съпругата ви Юлиана?

- Юлиана се чувства чудесно. Тя си работи, пише за сайта на една телевизия с нейни колежки - бивши манекенки. Поддържат новините. Там се чувства добре и помага на професорите от Нов български университет, където наскоро си взе диплома за бакалавър, и въобще се развива. Но Юлиана избягва шумотевицата и спря да се появява на светски и публични места, което пък много озадачи хората. Те не можаха да разберат защо така реши. Мисля, че само аз я разбрах.

- И коя е причината, можете ли да я споделите?

- В момента, в който тя стана майка, реши, че най-приоритетното влечение на сърцето й е детето ни. И плодът на нейното отдаване и нашите общи грижи вече е налице - синът ни навърши 19 години, вече е голям мъж. Това е нейната по-смислена посока. Юлиана не е жена, която да не е видяла много от светския живот. Тя беше на подиума, не слизаше от телевизионните екрани, постоянно беше във вихъра на светския блясък.

Откакто я познавам - от 18-годишна, тя не е спирала - ревюта, предавания, снимаха я във филми, беше навсякъде. Но явно човек в един момент се пренасища от този блясък и си казва: "Стига толкова!". Така се случи и при нея. Много хора, мои познати от светските среди, направиха същото. За миг изчезнаха от светлините на прожекторите, защото решиха да живеят по обикновения начин. И знаете ли какво?

- Искате да отгатна как се чувства сега?

- Ще ви кажа. Всички те са много щастливи. И ги разбирам напълно.

- А вие защо не обърнахте гръб на светската суета?

- Аз не мога, моята работа е такава. Искам, не искам, трябва да съм във вихъра на бала. Нямам избор, такива са законите на моята професия.