Участникът от "Пееш или лъжеш" Георги Илиев: Да успееш в България е като да оцелееш в джунглата

Кой е той?

Георги Илиев е 27-годишен певец, актьор и създател на съдържание в социалните мрежи. Роден е в София и завършва Националната музикална академия с профил "Поп и джаз пеене". Печели популярност с участието си в телевизионното шоу "Пееш или лъжеш" по Нова телевизия, където впечатлява с харизма и глас. Развива собствен канал, насочен към култура, музика и кино. Обожава гласовите имитации и мечтае да работи в дублажа.

- Георги, хората ви познават от "Пееш или лъжеш", но вие имате много по-широк диапазон от интереси - музика, актьорско майсторство, канал в социалните мрежи. Кое от трите е най-близо до сърцето ви?

- Музиката определено е първа, но актьорството върви с нея. За мен те са неразривно свързани - не можеш да направиш докосващ филм без хубава музика, нито пък песен без история. Искам всяка моя песен да има сюжет, послание, клип с филмова стойност. А каналът в социалните мрежи е просто начинът, по който да споделям това с повече хора.

- Как започнахте да се занимавате с музика?

- Всичко тръгна от баба ми. Тя свири на китара, също е и поетеса, и ме запали по музиката още като дете. Покрай нея започнах да ходя по събирания, после по уроци и в крайна сметка - влязох в Музикалната академия. Там осъзнах, че музиката не е просто хоби, а нещо, без което не мога да живея.

- А кога разбрахте, че актьорството също е ваше призвание?

- Винаги съм се колебал кое да избера. Имаше период, в който смятах, че трябва да избера само едното. После разбрах, че не искам. Играта на сцената и пеенето са просто две страни на една и съща нужда - да изразиш емоция, да разкажеш история.

- Ще чуем ли скоро ваша авторска песен?

- Все още не са издадени авторските ми песни. Имам доста идеи, над които работя, но за да излезе нещо качествено, трябват време, финанси и правилните хора. В България, за съжаление, е трудно - тук рядко някой казва: "Ей, виж, този има потенциал, нека му помогнем" - като в джунглата е - сложно се оцелява и се стига до успеха. Затова всичко става по-бавно, но по-смислено.

- Бихте ли направили дует с известен изпълнител, и ако да - с кого?

- Ако ме бяхте попитали миналата година, сигурно веднага щях да ви кажа Любо Киров, Графа или Орлин Павлов. Сега бих направил по-скоро с "по-малки" артисти и групи, от гледна точка на това, че взаимно можем да си помогнем и да се разрастнем. Тъй като известният артист може да ти даде моментен отскок, но ако ти не можеш да поддържаш тази слава и ритъм в последствие, може да те изиграе лоша шега и да стане обратният ефект.

- Когато един по-млад артист работи с утвърден изпълнител, който обаче е имал скандали или противоречив медиен образ - като например случая с Любо Киров и известния му жест на концерт - мислите ли, че това може да навреди на по-младия артист или да повлияе на начина, по който публиката го възприема?

- Аз много харесвам творчеството на Любо Киров и въпреки някои негови изказвания от едно време не смятам, че трябва да се гледа на човека и на творчеството му като на едно цяло. По-скоро трябва да се прави разлика между изкуството и личността. Ако един актьор има хубав филм, или един певец - силна песен, ти оценяваш именно филма или песента, а не личния му живот или моментните му реакции. Това, което човек прави извън сцената, е съвсем различен пласт и трябва да се възприема от друга гледна точка.

- Имате ли любим стил за пеене и изпълнители, чието творчество ви е помогнало да се изградите през годините?

- Рокът ми е най на сърце, обичам да пея и поп, а напоследък под кожата са ми влезли Dance и R&B песните. От чуждестранните изпълнители се възхищавам на Елтън Джон, Брайън Адамс, Ед Шийрън и Дуа Липа. От българските - Орлин Горанов изигра огромна роля в нещата, които съм правил през годините.

- Разкажете ми за участието си в "Пеел или лъжеш". Как дойде идеята да се запишете?

- Беше на доста на шега, аз не очаквах, че някой ще ме викне някъде. Отидох на кастинг, мина добре и си казах: "Що пък да не?!". Участието ми беше интересно от гледна точка на пеене, сцена, атмосфера, запознах се с нови хора.

- В предаването журито предположи, че вие не можете да пеете. Как се почувствахте от това и доволен ли сте от преедставянето си?

- Доволен съм от участието си, но не толкова от развоя на събитията. Не съм разочарован, че журито предположи, че не мога да пея - точно обратното - аз взех цялото участие малко като актьорско предизвикателство и до някаква степен дори смятам, че може би е добре, че ги излъгахме. Така де, че почти ги излъгахме.

- Бихте ли участвали и в друго предаване?

- Ходих на кастинг няколко години за "Гласът на България", като последната година, стигнах до кастингите на тъмно. Това така и не се излъчи, но пък аз не съжалявам, защото не мисля, че се справих по най-добрия начин за себе си. Има едно предаване, в което много ми се ходи и това е "Като две капки вода", защото комбинира точно двете ми страни - актьорската и музикалната и ще бъде предизвикателство да вляза в образ различен от своя. Обожавам гласови имитации и се надявам един ден да се занимавам с дублаж.

- За какво си мислите, когато сте на сцената?

- Старая се, когато става дума за музика, емоцията да надделява - това, което правим на сцената, да е да е провокирано от нещата, които ни се случват в ежедневието.

- По-лесно пеете весела или тъжна песен?

- Репертоарът ми винаги е бил повече минорен, защото смятам, че именно тъгата кара сърцето да създава нови неща, за да се избави от мъката. Когато човек е щастлив, той просто живее в момента, но когато му е трудно - започва да търси начини да изрази това, което не може да каже с думи. Тъгата по някакъв начин ни обединява - тя прави всеки човек поет, защото всеки е бил сам, разочарован или наранен, и може да се припознае в такава песен. Щастието е светкавица, то е красиво, но кратко, докато тъгата остава и от нея често се раждат най-истинските и вечни неща в изкуството.

- Бях на ваш концерт, който съвпадна не само с навечерието на Деня на музиката, но и с посрещането на волейболните ни национали след големия им успех. Вие успяхте ли да усетите тази еуфория? И какво е отношението ви към спорта и тези моменти на национална гордост?

- Искрено се радвам, когато българите успяват - особено в спорта, защото това е едно от малкото неща, които могат да обединят цяла нация. Гордея се с всеки техен успех, защото знам колко труд стои зад него. На този конкретен ден обаче бях напълно погълнат от репетиции и подготовка за концерта. Интересното е, че освен Деня на музиката и радостта около волейболистите, това беше и първият истински есенен ден - с онази особена атмосфера, когато въздухът вече мирише на промяна. И мисля, че тази комбинация - на спортна гордост, музика и есенна емоция, направи вечерта много специална. Публиката я усети, а и аз на сцената я усетих. Беше от онези моменти, в които просто си казваш: "Ето, има смисъл".

- Можете ли да опишете живота си с една песен?

- Песента Human /човек - от англ./ на Rag'n'Bone Man усещам най-близка до себе си и се откривам в нея. Пях я и в "Пееш или лъжеш" и може би съм най-разпознаваем с нея, докато не пусна нещо авторско. Намирам волята си в текста, защото напук на всички очаквания, аз се боря и продължавам да правя това, което обичам. Парчето описва човека - все пак заглавието го подсказва, но когато я чух за първи път, си казах: "Това съм аз".

- Музиката за вас е?

- Спокойствие, правилното място и вдъхновение за всичко останало, с което се занимавам.