Зуека с уникално съобщения към българите

„Здравейте, огради!" – така започва едно от най-смислените изречения, които някой артист е произнасял в днешно време. Зуека, с характерния си хумор и тъга, говори не просто за дървени или метални конструкции, а за онези невидими бариери, които ние, хората, така старателно изграждаме около себе си.

Оградите са навсякъде около нас. Те не са само по границите на имотите и дворовете. Те са между нас и другите, между нас и свободата ни. Издигаме ги от страх, от срам, от нужда да се пазим. Казваме си, че така сме по-сигурни, че защитаваме „нашето". Но с всяка тухла, всяка решетка, всяка мисъл от типа „по-добре да не казвам нищо" – ние се отделяме още малко от света, от живота, от себе си.

„Зад оградата винаги има кой да надникне", казва Зуека. И е прав. Хората са любопитни по природа дори когато не говорят, очите им търсят, ушите им слушат. И може би това е единственият лек срещу оградите - любопитството. Желанието да разбереш, да чуеш, да надникнеш отвъд. Да не приемаш стената за даденост, а да питаш: „Какво има от другата страна?"

"Оградите са символ на несвободата", не защото някой ни ги налага, а защото ние сами ги строим. Иронията е, че те никога не спират онези, които искат да те достигнат, а само задържат теб вътре в собствения ти страх.

Затова може би е време да поздравим оградите, както казва Зуека не за да им благодарим, а за да им се сбогуваме.