Башар Рахал пред Марина Цекова: Смятам, че хуморът ще спаси света
„Смятам, че хуморът ще спаси света", заяви актьорът Башар Рахал в Деня на народните будители. Той гостува при Марина Цекова, за да разкаже за новата си кауза - кампания за даряване на театрални столове, и за смисъла да бъдеш будител в днешно време - чрез дела, чрез изкуство и чрез вяра в духовното.
Всичко започва от негова неосъществена мечта - създаването на собствен театър. За него той вече бил получил 150 чисто нови стола. Когато обаче проектът пропада и мястото е обявено за продан, Рахал решава да направи нещо добро - вместо да продаде столовете, ги дарява.
„Реших, че по-добре да ги даря и написах във фейсбук", сподели актьорът. Последвала лавина от над 600 коментара от читалища в цялата страна, които отчаяно се нуждаят от обновяване на базата си. „От една страна е лошо, защото се оказва, че има толкова много читалища, които нямат хубава база", добави той в предаването "Събуди се" по Нова тв.
Изборът пада върху читалището в село Бяга, чиито жители досега взимали столове под наем от съседно село за всяко събитие. Макар и да не е бил сигурен дали разглобените столове ще им свършат работа, Рахал ги изпраща. От селото описват постъпката му като „възраждане на духа".
За него именно в това се крие смисълът на будителството днес - да се събужда духовното у хората и да се вдъхновяват другите чрез личен пример.
„Хуморът ще спаси света", категоричен е актьорът, който вярва, че мисията на творците е да насочват младите към духовното, а не само към материалното.
Тази философия Башар Рахал пренася и на сцената с постановката „Билет за Америка", в която играе заедно с Ивайло Христов и Иван Бърнев. Спектакълът, който скоро ще отбележи една година на сцена, разглежда през призмата на хумора вечната тема за емиграцията и мечтите.
„Това е билет към нашите мечти", обяснява актьорът. Пиесата разказва историята на двама приятели - единият иска да замине, другият да остане, а в центъра на техния конфликт, разбира се, стои и една жена.
„Ако не си взимаш нещо от това, което правиш, няма никакъв смисъл да го правиш", обобщава Рахал, убеден, че всяка роля е ново израстване и повод за размисъл.