Въргала играе във филм на студентки
Актьорът веднага приема да се включи в проекта на младите журналистки
Истинска филмова случайност се превръща в киноистория пред театър "Сълза и смях". Докато две студентки от факултета по журналистика снимат своя късометражен филм "София, любов моя", от вратата на театъра излиза Влади Въргала и минути по-късно вече е част от тяхната продукция.
Филмът е биографичен и проследява промяната на Дара - момиче от Карлово, което не харесва столицата, и нейната приятелка - софиянката Ванджи, която я учи да вижда красотата в шумния град.
"София е забързана, мръсна и шумна - дори въздухът е нервен", така започва историята, вдъхновена от песента на Богдана Карадочева. Този диалог поставя началото на дружбата между двете състудентки и е композиционна рамка на късометражния филм.
Сценарист и режисьор е Иванджелин Лахчева - Ванджи, студентка по журналистика в Софийския и право в УНСС. "Искахме да покажем София през очите на някого, който я открива за пръв път - с недоверие, после с обич", казва отдадената студентка, за която столицата е първа любов. Когато Въргала излиза от театъра, момичетата инстинктивно го настигат. "Само му споделихме, че снимаме студентски филм, а той се усмихна и каза: "Няма нужда да ми обяснявате - казвайте какво трябва да направя!", спомня си Ванджи.
Актьорът играе себе си - сцена, в която излиза от театъра и среща героинята на Дара, която му иска автограф. "Беше невероятен - естествен, сърдечен, топъл. Каза, че в нашите очи вижда своята младост и погледа на своя стара познайница", разказват девойките, а автографът гласи: "Да си намерите 100 000 долара случайно!". Оператор на филма е Ясен Илиев, студент трети курс по графичен дизайн в НБУ. "Грабна ме харизмата на Влади! Толкова е жив пред камерата. Бях щастлив, че мога да снимам този момент - от малък ме влекат такива неща", с ентузиазъм говори младежът.
Малко по-късно към екипа се присъединява и Станимир Гъмов, който пожелава на студентите успех и разговаря с колегата си Влади преди началото на постановката "Жена ми се казва Борис", в която играе. Минути по-късно Жоро Тошев минава забързано към "Сълза и смях" с букет червени рози за някоя от актрисите в представлението.
"София, любов моя" е създаден като проект по телевизионен монтаж, а условието е да бъде разказана история чрез кадри и с възможно най-малко реплики. "За мен това беше доказателство, че София има душа - и че хора като Въргала я правят истинска", с искрено вълнение говори Дара. И както завършва филмът, така казват и двете момичета в реалността: "Да, София е забързана... но вече имаме с кого да вървим през този бърз ход".
