Чалгаджийката Лияна се изповяда за болестта си

Попфолк певицата Лияна не е само артист на сцената – тя е живото доказателство, че здравето и физическата форма могат да се възстановят с упоритост, дисциплина и любов към движението.

В личния си разказ Лияна отправя послание към всички, които мислят, че е твърде късно да променят себе си.

"Когато апелирам – МОЖЕТЕ И ВИЕ. Това е за всички, които имат физическата възможност, за тези, които смятат, че годините са пречка, за онези, които си мислят: при мен няма да се получи, защото съм закъсняла'", казва Лияна.

Тя споделя, че борбата ѝ със здравето започва още на шестмесечна възраст, когато е диагностицирана с бронхиална астма. Първите ѝ детски спомени са свързани с болници, системи и тежки пристъпи. До шестата си година Лияна е живяла под влияние на кортикостероидни препарати, неспособна да играе активно с връстниците си. Последствията от заболяването ѝ оставят дълготрайни белези – на една от рентгеновите снимки се вижда, че белият ѝ дроб е изместен с два сантиметра заради честата кашлица.

Но желанието ѝ да бъде като другите деца е по-силно от болестта. Във втори клас, без знанието на родителите си, тя се записва на лека атлетика. Вместо на занималня, Лияна започва тайно да тренира на стадион „Герена". В началото ѝ е трудно – задъхва се, плаче, но не се отказва. С помощта на леля си Марияна, тя открива пътя към здравето.

"Пристъпите станаха редки, имунната ми система се стабилизира, спрях кортикостероиди и започнах да дишам с пълни гърди. Атлетиката ме излекува и ми даде шанс да бъда като другите деца."

Любовта ѝ към спорта остава силна до 17-годишна възраст, когато започва кариерата си в музиката и завършва спортната си кариера заради контузия. Но тялото ѝ „не забравя" движението – сърцето ѝ започва да излиза извън ритъм и тя е диагностицирана с пролапс на митрална клапа и НПДББ. Лекарите ѝ предписват бетаблокер и съветват да се пази от рязко натоварване.

Въпреки това Лияна подчертава, че само медикаментите не са достатъчни – спортът и движението са нейният истински лек.

"Пия бетаблокер вече повече от 20 години, но само той не стига. Ако не беше бягането, ако не си взимах дозата спорт, аз нямаше да съм здрава!"

Днес Лияна използва личния си опит, за да вдъхновява другите:

"Аз не съм повече от вас. Аз мога, колкото и вие! Просто през опита си се опитвам да бъда полезна."

С историята си тя показва, че не е късно за промяна, че физическата активност и позитивните емоции са жизненоважни, и че постоянството и волята могат да преодолеят дори сериозни здравословни предизвикателства.