Деян Неделчев - Икебаната: Плаша се от бедността у нас!

 В България се краде много и навън го правят, но с мярка, смята ексцентричният певец

КОЙ Е ТОЙ

Деян Неделчев, по-известен с псевдонима Икебаната, е сред най-колоритните ни изпълнители. С чувство за хумор, но и много талант, той създава едни от най-забавните български песни - "Дъртака", "Съчки събирам" и др. Житейският му път започва на 16 януари 1964 г. в Русе. От малък се занимава с изкуство, а музиката заема основно място в сърцето му. Пред "България Днес" певецът говори за изкуството и проблемите по нашите ширини.

- Г-н Неделчев, от 1 януари приемаме еврото. Какво мислите за смяната на валутата?

- Хубаво е, че се решихме, обаче не съм сигурен, че сме готови. За мен големият проблем у нас е плашещата бедност. Има 47% бедни хора. Това е много, почти половината от населението.

- А предвиждат ли се достатъчно средства за култура според вас?

- Не. А като няма изкуство, какво ни остава? Борци, чалгаджии, проститутки, хазарт и така нататък. Без музика и театър, без кино и балет душата гладува.

- Какво трябва да се промени в София, за да стане по-представителна европейска столица?

- Трябва да се оправят кварталите. Те са в много лошо състояние. Цялата инфраструктура на града е нужно да се реновира, защото София не е само центърът. Преди няколко месеца влязох в "Св. Александър Невски" да запаля свещичка за баща ми, който е починал. Цялата църква отвътре е в плачевно състояние.

- Това ли ни е основният проблем - не умеем да пазим богатствата си?

- Определено. Имаме много какво да учим от чужденците. Дори от тяхната култура на движение. Катастрофите, неспазването на правилата, убиването на хора по зебри, по спирки са голям проблем. Но всичко идва от възпитанието вкъщи. Както са научени вкъщи, така ще се държат и занапред. Разбира се, има изключения в каква среда по-нататък ще се съберат. А магистралите? "Хемус" вече 52 години не могат да я направят. Толкова ли е трудно да построиш пет-шест магистрали? Много се краде при нас. Има го и на Запад, но го правят с мярка. Българинът трябва да протестира повече за нещата, които не му харесват. Въпреки всичко съм оптимист, че държавата ни ще върви напред, но с малки крачки, както всяко нещо у нас. Бавно ни приеха в Европейския съюз, бавно ни приеха в Шенген, бавно влизаме в еврото.

- Вие сте уникален артист. Има ли притеснение, когато излизате на сцената?

- Винаги има. То е нещо, което не можеш да обясниш. Хем си знаеш песента, хем си я пял 1000 пъти и пак го има страха да не сбъркаш. Понякога стават и гафове. Въпросът е да се концентрира човек на сцената и да не обръща внимание.

- Случвало ли ви се е да си забравите текста?

- Забравял съм текстове, докато съм пеел - и то на фестивали. После обаче ти идва някаква друга дума или ново изречение и закърпваш положението.

- Хората често сипят обиди по вас. Как гледате на негативните коментари?

- Вече свикнах с това. През годините много народ ме обижда. Дори на улицата се е случвало, но като че ли навън са по-уважителни. Всеки ден ме спират фенове и много ми се радват. Поздравяват ме за това, че съм различен, нестандартен, че не съм страхлив и не живея в матрицата. Иначе хейтърите са нещо, което не можеш да избегнеш, особено в интернет пространството. Не трябва да им се отговаря, защото не знаеш на какви агресивни хора можеш да попаднеш.

- Освирквали ли са ви по време на концерт?

- Не ми се е случвало. Защо да го правят, като си върша добре работата. Има разни случаи понякога, ама те са пияни, да речем.

- Да бъдеш различен, благословия ли е, или проклятие?

- Не мога да кажа, че е проклятие, но не знам дали е благословия. Просто съм такъв, какъвто съм и не искам да се променям. Не искам да бъда като другите. Виждам, че изкуството ми и моят стил на пеене забавляват хората, особено с по-весели саркастични песни.

- В какво вярвате?

- Вярвам в доброто, в силата, която е създала Вселената. Знам, че не сме създадени случайно, а за да можем да се връщаме, да се прераждаме, за да вървим напред и да се учим. Така душите се извисяват. Не съм религиозен, не обичам религията, но вярвам в това, че сме създадени и че сме една много малка брънка от цялата Вселена. Всеки трябва да намери своя смисъл в живота.

- Вашият музиката ли е?

- Да, музиката и добрите отношения с хората. Както и любовта във всяка форма - между приятели, любовници. Знам, че природата ни го връща - и доброто, и лошото.

- Има ли млади изпълнители, на които симпатизирате?

- Има много таланти, които излизат от риалити форматите. После нищо не се случва с тези деца и много ме е яд. Големият проблем на младите певци е, че няма кой да ги менажира. Водят се по течението.

- А защо много от тях в даден момент се насочват към чалгата?

- Там са парите. Не я разбирам тази тенденция, но щом искат да се обезличат - нека го правят. На мен чалга певиците и певците, честно да ви кажа, ми приличат на травестити. Джуки, лица, задници, гърди, татуировки, бради, скубане на вежди. Еднакви са ми. Не съм фен на тази музика, но явно се харесва по нашите ширини.

- За финал - какво е посланието ви към читателите ни?

- Да бъдат по-духовни и да не са агресивни. Да са дисциплинирани навън, да възпитават добре децата си, защото това е поколението, което ще израсне и ще управлява държавата. Нека са позитивни и да не спират да вярват, колкото и трудно да е.