Ралица Паскалева пред Мон Дьо: Винаги съм била аутсайдер

Ралица Паскалева често е възприемана като публична фигура, за която всичко е известно, но тя самата признава, че винаги се е чувствала встрани от общоприетото. С присъщата си откровеност тя споделя усещането си за своята роля в обществото:

„Много е силна думата, че съм страдала. Аз винаги съм била аутсайдер."

Тя не се свени да критикува статуквото в българското изкуство, обяснявайки защо е избрала да се отдалечи от театралната сцена. Според нея липсата на промяна и закостенелите структури убиват творческия порив:

„Няма да ме гледате в театъра, защото аз не искам да правя театър. Има неща в системата в българския театър, които не съвпадат с моите разбирания. Не мога да разбера защо в тази страна правим юбилейно представление 300 пъти, 20 години едно и също представление. Ами това не са котките на Бродуей. За мен еднообразието е равно на смърт."

Актрисата засяга и темата за човешките отношения, като подчертава своята нетърпимост към неискреността. Тя вярва в лоялността и в това, че човек не трябва да се възползва от слабостта на другите:

„Лицемерие, двуличници не обичам. Аз не съм от хората, които обръщат гръб, които удрят, докато си долу."

Паскалева категорично отхвърля медийните спекулации, които засягат почтеността на нейното семейство. Тя разкрива, че слуховете за начина, по който е започнала връзката ѝ, са далеч от реалността:

„Видиш ли ти, аз съм развалила нечие семейство, за да създам свое — пълна лъжа и честно казано ме обижда."

В този дух на откровеност тя потвърждава и новината за своя законен съюз с Теди Салпаров. За нея този акт е бил личен момент, случил се много по-рано, отколкото публиката е предположила:

„Да, имаме брак с Теди. Оженихме се още преди да се появи второто ни дете. Оженихме се не тази година, ако това би задоволило любопитството на много хора."

Актрисата обяснява, че не е изпитвала нужда да превръща личния си живот в медийно събитие. Тя поставя под въпрос очакването, че всяка стъпка от живота ѝ трябва да бъде публично достояние:

„Ми то вече не е новина, защото не е ново, нали? Ако може така да се каже — за нас не е ново. Трябваше ли в „Събуди се" да дойдем и да обявим деня, да поканим хората на трапеза?"

В основата на нейната сила и спокойствие стои дълбоката ѝ религиозна убеденост. Тя намира упование в библейските текстове и вярва, че страхът няма място в живота на вярващия:

„Аз винаги всичко уповавам на Бог. Знаеш ли в Библията най-често споменаваната реплика коя е? „Не се страхувай". 365 пъти."

Завършвайки своите размисли, Ралица Паскалева напомня, че последната дума за човешките грехове и прошката не принадлежи на обществото. Тя призовава към смирение и взаимно разбиране:

„Бог е човекът, който ни съди. Бог е човекът, който прощава. Така че ако той може да ни прости, защо ние да не можем да си простим? Амин.",

Животът на Ралица Паскалева прилича на книга, която тя отказва да чете на висок глас пред непознати – не защото крие нещо, а защото вярва, че най-красивите глави се разбират само в тишина.