Коцето пред Мон Дьо: Жена ми е по-силната половинка
Певецът Константин разказва откровено за живота си зад сцената, личните кризи, годините на прехода, семейството и публичните скандали в разговор с Мариян Станков – Мон Дьо в подкаста „Мон Дьо: Храмът на Историите". Основната му теза е, че образът на „веселяка" не е роля, а негова същност, но зад него стоят дисциплина, лишения и висока лична цена.
Коцето казва, че очакването винаги да бъде усмихнат и забавен не го натоварва, защото се възприема именно такъв.
„Аз имам усещането, че съм роден за това. Аз наистина съм този човек – веселякът, усмихнатият", казва той. В тежки моменти обаче се оттегля за кратко, за да осмисли случващото се.
„Затварям се за ден-два. Никой не е длъжен да ми гледа кривата физиономия", обяснява певецът и допълва, че се опитва да се връща към работата си с ясна мисъл и вътрешно равновесие.
Днес Константин вижда себе си едновременно като артист, баща и публична фигура.
„Всичко съм – бащата, човекът от меметата, певец", казва той. Подчертава, че не възприема професията си като стандартна работа.
„Моята работа е да отида на купон. Да се забавлявам с хората", казва Константин, като признава, че това често се случва дори в лични драматични периоди, включително когато негов близък е бил в тежко здравословно състояние.
Певецът се връща към детството си по време на социализма, когато баща му е служител на МВР. Определя средата като „спартанска" и разказва за строгата дисциплина у дома. По майчина линия произхожда от семейство с дълбоки софийски корени и високо образование, което според него е създало вътрешен конфликт в годините на режима.
„Никакви привилегии не сме имали", подчертава той.
Константин описва 90-те като трудни, но формиращи. След казармата записва песента „Черна роза" и започва работа в столичен ресторант. „Надницата ми беше 20 лева. Много пъти съм се прибирал пеша и съм си лягал гладен", казва той. Признава, че е бил свидетел на насилие и престрелки, но тогава е възприемал средата като част от реалността на времето.
Днес Константин приема публичните скандали като неизбежна част от славата.
„Ако не видя хиляда коментара, си казвам, че не съм си свършил работата", заявява той. По повод гонката с Емрах признава вината си: „И адреналин, и глупост беше. Съжалявам. Понесох си последствията".
Според певеца славата изисква сериозни компромиси в личния живот.
„Колко струва славата в един брак? Може би не е малко", казва той и допълва, че съпругата му е понесла тежко публичните атаки. Въпреки това я определя като по-силната в семейството.
В навечерието на своята 50-годишнина Константин говори за предстоящ концерт и признава, че изпитва вълнение и притеснение.
„Аз винаги се вълнувам", казва той. За следващото десетилетие избира заглавието „Избухването", като подчертава, че остава същият човек – и когато е на сцена, и когато никой не го гледа.
