Легендарният Веселин Маринов: Дано през 2026 г. няма войни!

Любовта изчезна между хората, всичко е само интереси, смята емблематичният изпълнител 

КОЙ Е ТОЙ

Веселин Маринов е символ на Коледата - човекът, който огласява домовете на хиляди българи всяка година. Роден е на 4 август 1961 г. в Полски Тръмбеш. Занимава се с музика от 7-и клас, а през 1961 г. прави своя дебют на сцена с рок групата "Импулс". Познат е на публиката с вечните си хитове, сред които "Горчиво вино", "Да се събудиш до мен", "Лятна жълта рокля", "Коледен сън" и много други.

- Г-н Маринов, хващаме Ви на път. Къде отивате?

- Запътил съм се към Бургас. Тази вечер имам участие. Използвам ходенето дотам, за да свърша малко работа за лятното ми турне - отсега се формират бюджети. Ще е по места, в които няма летен театър. Аз предпочитам да има такъв, да влязат хората с билет, за да бъде емоцията като за истински почитатели. За съжаление, на нашето Черноморие такова нещо може да се направи само в Бургас, Варна и Созопол. В останалите по-малки градчета всичко е унищожено.

- Много жалко, наистина. Така като чувам Вашата програма е все толкова натоварена. Работихте ли отново по празниците?

-На Бъдни вечер бяхме с дъщерята, внуците и семейството. На 25-ти вечерта отново участвах в "Българската Коледа". Иначе всички останали дни са пълни с ангажименти.

- Изниза се още една година от календара. Какво Ви донесе тя?

- В личен план, след като професионалният е много добре, съм благодарен, че сме здрави и близките ми са до мен. Когато тези неща вървят, можеш да постигнеш по-големи цели и мечти, тъй като гърбът ти е спокоен. Имах прекрасна година, в която успяхме да осъществим 66 концерта с моя оркестър. Не е лесно да постигнеш такава бройка при пълни зали в малки градове и читалища. Работихме усилено, записахме едно-две видеа към песни. 2025-а ще ми е юбилейна – 45 години на сцена. Очаквам я с нетърпение!

- Мнозина Ви определят като "символ на Коледата" заради Вашите концерти, които се излъчват ежегодно. Щастлив ли сте, че носите толкова топлина в домовете на хората?

- Създавам музика, която идва от душата ми и я творя с искреност. От хлапе мечтая да съм музикант. Не са много хората, които имат шанса да превърнат детските си блянове в професионален път. На мен ми е хоби, защото не усещам натоварването от труда, той ми доставя удоволствие. Точно с тези думи си обяснявам голямата обич на хората към моето творчество.

- Скоро разплаквали ли сте се от радост заради фен?

- Да, преди известно време получих съобщение с думи, които ме разчувстваха. Една дама ми писа, че песните на Веселин Маринов са песни за нашия живот. Това е цялата истина.

- Каква е Коледа през Вашите очи?

- Ако не си романтичен човек и не виждаш във всяко нещо малко чудо, тогава ще зърнеш Коледа като просто време, в което си с близките си. А такива като мен, съзряват в тези празници светлината, виждат онова, което го няма в другите дни от годината. Радва ме чистотата, която носят настоящите моменти, това, че и лошите хора спират да правят злини. Фактът, че всеки един от нас намира време за семейството, за добрите помисли. И всичко това, като го събереш, някъде там из миризмата на канела или вино, идват песните ми. И затова тези мигове са неповторими.

- Връщайки се в миналото, имаше ли подарък, за който мечтаехте като дете, но така и не получихте?

- Няма да забравя, когато Дядо Мраз, както се казваше тогава, идваше, все ми подаряваше книжки. Другите малчугани получаваха камиончета, линейки и аз мечтаех такъв да бъде и моят дар. Към ден днешен най-големият подарък за мен е в празничните вечери да бъда с роднините и всички да сме здрави.

- Как прекарвахте тези светли дни, когато бяхте малък?

- В детството ми зимите бяха дълги и снежни. Снегът падаше в средата на ноември и се спускаше чак в средата на март. И бе дълбок, когато отивах сутрин на училище, гледах да стъпя в стъпките на другите. Тогава животът не беше глобален. В нашата улица в моето грачице от селски тип, минаваше камион един път на два дни. Аз съм наследник на едни прекрасни родители, които никога в живота си не съм видял да се карат, бяха толкова сантиментални хора. Спомням си как чаках баща ми да донесе елхата, после отварях големия стар кашон от килера, където стояха играчките. Треперех над станьола, от който режех и правех кръгчета. Просто нямаше нямаше такива луксозни светещи гирлянди на всеки ъгъл. Повечето декорации бяха много чупливи. Имахме един страхотен връх за дръвчето и още десетина играчки - всичко останало изработвах сам.

- На какво ухаеше Коледа?

- Още усещам миризмата на канела и мандарини. Когато бях хлапе, всичко се правеше на ръка. Едно време жените много готвеха, сега - не. Изобилието направи така, че да изчезнат красивите малки неща, които осмислят този празник. Опитвам се да пренеса ето този мой начин на мислене и поведение в песните ми, във възпитанието на дъщерята, а сега и на внучетата. Може би заради това отидох и да живея в Разлог - да бъда на по-студено, на по-високо, да има сняг, защото просто вече животът е различен.

- Кое му е различното?

- Целия свят е променен. Не само България. Гугъл, интернет - зависими сме от електрониката. Тя не ни дават възможност да четем книги, да общуваме, да сме различни. Вече едно младо момче няма да отиде при момиче, да го погледне в очите и да каже: "Обичам те", а ще напиша 1000 глупости чрез някакви съобщения. Всичко си отива и мисля, че ще става по-лошо, защото човешкият прогрес ни довежда до това. Изкуствен интелект, изкуствена утроба на майка в епроветка, след някоя друга година и колите ще полетят. Всичко, свързано със сантименталност и романтика, изчезва.

- Страх ли Ви е, че в един момент ще се изпари и любовта?

- Да и съм убеден в това. Вече чувства няма, а само интереси. Ето и аз съм бил млад. Тогава отношенията бяха други. Като започнем с музиката - слушаше се АББА, Брайън Адамс, Селин Дион, "Щурците", "Сигнал", "Дийп Пърпъл", "Битълс". Сега такива изпълнители не се толерират. Тачи се друго звучене, много по-опростено, инфантилно и вулгарно. Правилният език, неговото произнасяне изобщо не е на почит и не се контролира. Във всички филми за бъдещето вече виждам това, което ще се случи у нас и в световен мащаб. Затова си казвам, че трябва да съм по-голям егоист и да се възползвам от късмета, че съм пребиавал в едно прекрасно време и сега да живея без да се замислям за тежките неща, които Ви споделям.

- Какво Ви натъжава най-много в българската действителност?

- Натъжават ме мислите, които са провокирани от ситуацията в обществото, тежката ни реалност и това, че историята се повтаря вечно. Също робското ни мислене, липсата на отговорни хора и нашата крадливост ме карат да не вярвам, че може да ни се случи нещо скоро. Не знам, дано младите хора бъдат устойчиви и държат на справедливостта.

- В своята песен "Рожден ден" пеете: "Как нещата се повтарят, как не се повтарят те!". Има ли момент в живота ви, който искате да Ви се случи пак?

- Бих желал да се повторят мигове с любими хора и преживявания, но обикновено такива неща се случват само в пожеланията - не и в реалния живот. Затова и надеждата е една прекрасна дума. Тя е чувството, което, като че ли, последно остава.

- За финал - какво е Вашето послание към българите за новата 2026-а година?

- Нека следващата година бъде по-добра от тази, да има градивност, да няма войни, защото те са най-лошото нещо, което може да се случи. Светът е на косъм от такива глобални ситуации, затова искам да няма конфликти. Наскоро прочетох една мисъл и много ми хареса. Тя гласеше нещо от сорта, че един ден осъзнаваш, че нищо, ама нищо няма значение, освен здравето и няколкото души, които осмислят живота ти. Това трябва да научим и в тази посока е необходимо да вървим.