Кулинарката Лора Найденова от "Бон апети": В Китай ядох пържени скорпиони

В кухнята няма непоправими неща, смята чаровното лице на „Бон Апети"

Коя е тя?

Лора Найденова е родена през 1987 г. в София. Завършва Софийската професионална гимназия по туризъм (СПГТ) през 2006 г. и специализира кулинария във Франция, Италия, Германия и Испания. Кулинарията за Лора е естествено продължение на семейната й среда - дядо й е готвач, майка й обича експерименти в кухнята, а брат й също се отдава на гастрономията. Тази среда неизбежно я насочва към професионалния път на готвенето. Още като ученичка хубавицата участва в международни състезания за млади готвачи и печели първа награда в Италия. Малко по-късно завоюва първо място в националното кулинарно състезание „Гурмино 2006", което се оказва повратен момент в кариерата й. Няколко години по-късно Лора става водеща на кулинарното предаване „Бон Апети", където си партнира със Стоян Сейменски. Лора обича да експериментира, да превръща здравословните продукти в истински празник за небцето и да внася изненада във всяка традиционна рецепта.

- Лора, как започна страстта ви към готвенето?

- Още малка обичах да помагам на майка си, която обожава да готви и продължава да ни събира с домашно приготвена храна. Обичах да се навъртам около нея, да наблюдавам ароматите, вкусовете... така може би тръгна всичко.

- А какво приготвихте за първи път?

- Най-ясен спомен имам за пържени яйца. Имахме едно малко алпака тиганче. Сложих олио, чукнах две яйца, обаче реших, че трябва да е малко по-нестандартно и да добавя много подправки. Вкъщи винаги е имало разнообразни подправки и аз поръсих яйцата отгоре, а чинията заприлича на картина на Полък. За съжаление, вкусът не беше така обещаваш, както визията. И първото ястие, което приготвих, всъщност не го хапнах, защото бях сложила прекалено много подправки, които не хармонираха добре помежду си и първият ми опит бе провал. Това не ме оказа, разбира се. Важно е човек да се учи от грешките си.

- Имате ли любима „тайна" съставка, която предава финалния щрих на една гозба?

- Зависи от самото ястие, но маслото е продукт, който променя много вкуса. Дори едно препечено хлебче, когато го намажеш с масло, става по-вкусно. Маслото може да се добавя дори в салати, а французите имат техника, при която слагат масло на финала, за да обединят вкусовете на соса. За мен това е един от основните продукти, но не го слагам абсолютно винаги - всичко в кухнята е въпрос на импровизация, настроение и сезон.

- Къде пазарувате и залагате ли на домашни продукти?

- Аз често посещавам Карлово, защото половинката ми е от този град. На пазара в събота има сергии, на които се предлагат продукти лично производство. Майка ми си взе домашно масло веднъж и беше много хубаво, плътно и вкусно. Не винаги обаче има домашно масло, защото няма много производители. Аз харесвам домашните продукти, уважавам труда на хората, но не винаги домашното означава, че е най-вкусно или добре направено. Затова си взимам продукти от сергията, които са свежи и в сезон - например броколи, ябълки. Харесва ми да посещавам пазара, атмосферата е приятна, а продуктите се сменят според сезона.

- Как любовта към кулинарията влияе на начина, по който подхождате към работата си?

- Когато човек обича това, с което се занимава, най-ясно личи във всичко, което прави. За мен кулинарията е едновременно хоби и професия - начин да се разтоваря, но и работа, която изисква внимание и отдаденост. Разбира се, има и напрегнати моменти, но важното е преобладаващото усещане да бъде страст и удоволствие. Радвам се, когато хората го виждат, защото това е начинът да предадеш любовта си към храната и към занаята.

- А като казвате, че има и трудни моменти, как спасявате един лош ден в кухнята и всичко ли може да бъде поправено?

- В кухнята, както и в живота, няма само слънце - има и бурни периоди, но и бурите имат своя чар, стига да успеем да извлечем поуките. Когато си във вихрушката и нещо се обърка (неуспешна рецепта) просто продължаваш да я правиш, докато стане. В професионалната кухня е важно клиентът да не усеща тези вътрешни бури – готвачите трябва бързо да ги потушат и да не се поддават на паника. Аз понякога си давам няколко минути да се концентрирам и всичко тръгва много по-добре. Дори у дома, когато нещо се обърка - например тортата не стегне - важното е да се намери забавната страна. В готвенето няма непоправими неща, важното е да продължаваш напред и да не се отказваш.

- Вярвате ли, че любовта на мъжа минава през стомаха?

- Всеки, който обича разнообразна и добре приготвена храна, би се почувствал поласкан, ако му приготвиш нещо специално. Разбира се, не всички имат интерес към кулинарията - за някои това не е важно и не е тяхна професия, и напълно ги разбирам. Аз вярвам в малките жестове - дори салата, приготвена с внимание, може да зарадва човек. Важно е да се грижим за близките си и да им правим малки изненади всеки ден, ако обичаме да готвим и те обичат да хапват.

- Има ли ястие, което казва „Обичам те" без думи?

- Не мисля, че има универсално ястие, което да се хареса на абсолютно всеки, защото вкусовете зависят много от човека. Ако говорим за България, една домашна баница с ръчно точени кори би се харесала на почти всеки - от дете до възрастен. Дори човек, който е на диета, би казал: „Днес ще си позволя едно парче, защото е направено с внимание". Особено важно е всичко да е приготвено ръчно - най-вече корите. В днешния забързан свят времето е ценен ресурс, и точно затова такива жестове се ценят още повече.

- Вие пътувате по целия свят. На какво ви научиха тези пътешествия за кулинарията и културата?

- Аз пътувам предимно по три причини: да се срещам с интересни хора, да виждам красива и разнообразна природа, и разбира се - храната. От пътуванията си научих, че независимо къде сме по света, хората имат едни и същи ценности - добротата и желанието да се свързват с другите, а храната също ни обединява. Срещите с различни култури ми показват колко сме еднакви, когато става дума за добри хора и човечност.

- Можете ли да споделите впечатляващ спомен от свое пътуване?

- Миналата година бях на остров Мадагаскар и там се запознахме с нашия шофьор и гид Рудже. Той беше изключително скромен, усмихнат и се стараеше да направи преживяването ни незабравимо. Преди две седмици получихме съобщение от него - прати ни половин килограм истинска ванилия, за да ни благодари за това, че хора от България го открили чрез наше видео. Това ме докосна много, защото Мадагаскар е бедна страна, а ванилията е много скъпа за местните. Жестът му показа, че добротата няма граници.

- А коя е най-странната или неочаквана храна, която сте пробвали по време на пътуване?

- Може би в Китай - там пробвах пържени скорпиони. Китайската кухня е една от най-богатите и разнообразни в света, а територията на страната е огромна, което означава още повече кулинарни изненади. Не съм яла другаде пържени скорпиони и за мен имат вкус, който напомня на пръжки - хрупкави, без да имат силен аромат. Трябва само да се абстрахираш от вида. Китайците не ядат само такива неща. На нощните пазари предлагат различни ястия - от шишчета и нудли до сардини, както и пържени скорпиони в различни размери. Аз си взех от по-малките и ми направи много положително впечатление. Имаше и пържена змия, която повече прилича на риба - нещо екзотично, но всъщност вкусно.

- Има ли храна, която не бихте опитали?

- Разбира се, ако нещо ми мирише неприятно, трудно бих се прекършила да го пробвам.