Музикантът Васко Кръпката: Изпях "Комунизмът си отива" за последно за ЧНГ

Хора, бачкайте, създавайте и ще просперирате!

Визитка

Васил Георгиев-Кръпката е роден през 1959 г. в София. Той е китарист-блусар, певец и автор на песни, създател на софийската група "Подуяне блус бенд". Свири на барабани, хармоника и китара. Свири навсякъде - в затвора, в НДК, от покрива на площад "Гарибалди" до мазето на театър "Ла Страда", на барикадите в Дупница, на посрещането на Бил Клинтън в София, за болни деца и домове за сираци, участва в рокерски събори и т.н. На 24 май 2018 пет от текстовете на песни на Васко Кръпката - "Комунизмът си отива", "Кучето на крайния квартал", "Нека бъде светлина", "Ден след ден" и "Емигранти", влизат в Библиотека на Конгреса на САЩ, в алманаха "Любослов", годишник на българските писатели в САЩ и по света.

- Васко, какво е отношението ви към приемането на еврото от Нова година?

- Разбира се, че натам ни е пътят. Откога чаках да изпея "Комунизмът си отива" за последно! Изпълниха се много наши мечти, както и тези на революционерите от миналото ни - да бъдем заедно и ние с европейските народи. Така че аз на 1 януари в 00,00 часа, навръх Нова година, изпях "Комунизмът си отива" и се надявах да е за последно, защото 36 години са много вече. Мисля, че най-хубавото нещо след края на Втората световна война е обединението на Европа, свободна и обединена. И най-хубавото, което ни се е случило, е, че падна Шенген. Винаги съм усещал България в сърцето на европейската цивилизация, но за половин век, че и повече, всячески се опитваха да ни отделят от цивилизацията. Затова се опълчих на съветския комунизъм и изпях тази песен. Да, знам, че много хора са настроени да мрънкат и да търсят грешките на днешна Европа, но както е казал мъдрецът, за грешките на едните, да не забравяме греховете на другите. Защото онова безвремие научи хората да чакат от държавата, а сега - от политиците, затова сме на опашката.

- Само преди месец пуснахте ново парче, което стана много популярно - "Нова история БГ". В него пеете за спасителя и свободата, които чакаме да дойдат "на тепсия". И докато спасителят изплува в мрака от малкия екран...все така продължаваме да я караме от тъмната страна". Вие май сте пророк на случващото се?

- Ха-ха, аз си измислям сам песните - и текста, и музиката, и аранжимента, радвам се, че песента е впечатлила хората. Но да ви кажа, нищо добро не очаквам от поредния задаващ се "спасител", защото за почти двата си мандата показа, че е от онези български политици, които са пряко обвързани с Русия, а тя ни е обявила за вражеска държава и нападна Украйна. Това, че поредният ни спасител е зависим от Русия, ме кара да мисля, че нищо хубаво няма да се случи, когато той направи партия.

- Какви примери можете да дадете, че е обвързан с Русия?

- По действията му мога да го определя. Видяхме как като натовски генерал целува ръката на полковник Гундяев, днес известен като руски патриарх Кирил. Когато беше попитан чий е Крим, той ясно заяви: "Руски е, какъв да е". Освен това дълго наричаше войната в Украйна по матрицата на Кремъл - "специална военна операция", чак след година-две я нарече "война", след като загинаха толкова много хора. Това малко аргументи ли са?

- Очаквате ли да се появят други партии, говори се за проект на Лена Бориславова?

- Нямам идея дали ще се случи нещо за по-добро. Спомням си, че когато се правиха сините партии, аз направих групата "Подуяне блус бенд", да свиря и да пея. Свобода, нека всеки да се пробва. Аз съм щастливец, защото създадох едни от най-запомнящите се песни: "Няма бира", "Комунизмът си отива", "Кучето на крайния квартал", "Нека бъде светлина", "Да живее рокендрола", "Ден след ден", "Нощни пеперуди" и т.н., и те карат хората да се усмихват, като ги пеят.

- За разлика от други ваши колеги, вие останахте верен на "синята идея", защо, не се ли разпадна тя?

- Това се случи в целия бивш соцлагер, не само при нас. Тези, които свършиха "черната работа", бяха оплюти, отритнати, това е нормално, когато сменяш една система с друга. Но за мен са важни историческите реалности и те са, че синята коалиция направи този преход към демокрация и влизане в ЕС. Аз съм близък със СДС, никога обаче не съм бил член на тази партия. Не ходя на политически сбирки, но продължавам да участвам в митинги. Има ли бунт, хората се сещат за моята музика и аз съм там. Винаги откликвам, когато мога да помогна. А това, че в синьото пространство са настръхнали един срещу друг, това важи и за целия свят - вижте какво става в САЩ, слава богу, Европа малко се е спихнала, но най-важното за мен е да приключи тази война в Украйна и Русия да прибере оръжията, за да се спре с тези кръвопролития. Тогава ще мирясат всички - и сини, и червени. Иначе ентусиазмът от началото на СДС, разбира се, не може да се повтори, но аз вярвам, че тази енергия съществува и винаги ще напомня за себе си, но по различен начин. И въпреки всичко мисля, че България върви към по-хубави дни. Вярвам в бъдещето на България и в младите хора, защото те не са били пионерчета и чавдарчета. Вярвам в свободния и прозападен път на България, защото хората на Запад живеят по-добре.

- Кога Васил Георгиев стана Васко Кръпката?

- Първите си дънки получих през 1977 година. По това време бях в казармата и брат ми ги подари, когато за първи път се върнах в отпуска. Много си ги пазех и като се скъсаха, им сложих кръпка. После забелязах, че китаристът на любимата ми група "Status Quo" е с кръпки по панталоните, видях на някакви снимки, че такива носят и музикантите от "Уудсток". Започнах умишлено да си шия кръпки, обаче такива по-ярки, че хубаво да се виждат. В "Кристал", където през 80-те години се събирахме музикантите, ме гледаха като извънземен, защото това не беше на мода. И взеха да ми викат Оня с кръпките, Закърпения, Парцалев, Парцалко. По това време свирех на барабани из разни групи и бях решил да си събера моя банда, на която да бъда фронтмен. Така се роди "Подуяне блус бенд", а аз се кръстих Васко Кръпката, защото смятах, че това е едно запомнящо се артистично име.

- Песента ви "Нова история БГ" завършва с думите: "Стената падна, ние не". Костелив орех ли сме българите и ще е оправим ли все пак?

- Хилядолетна България няма как да изчезне за някакви си 30-ина години. Метастазите от комунизма ще продължават да ни мъчат и тормозят, но общо взето, нещата си вървят напред, не назад. Аз познавам прекрасни хора, които работят за това да става все по-добре тук. Така че вземете се в ръце, бачкайте, съзидавайте и ще просперирате. И драги ми мрънкачи, вие, дето чертаете само мрачни прогнози, ще си останете от тъмната страна на стената, а има и светла, само трябва да я видите - две големи национални цели бяха изпълнени - България влезе в НАТО и ЕС и влизането ни в еврозоната и Шенген. Без да съм специалист, се радвам, че нашето влакче върви напред и засега не обръща посоката.