Дария Симеонова пред "България Днес": Обезверена съм за бъдещето на децата в България!

Ролята на майка ме осмисля, тя ме вдъхновява за театъра и киното 

КОЯ Е ТЯ

Дария Симеонова е от онези актриси - творци, създаващи изкуство с всяка фибра на тялото си. През загадъчната й усмивка до красивото й леко студено излъчване - тя е артис, преживяващ всяка роля в пълния смисъл на думата. Родена в София през 1989 г., тя се запалва по изкуството още в 8 клас с постъпването си в театрална школа. Пътят й продължава в НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов, където завършва драма. Истински популярна става с участието си в хитовия сериал "Откраднат живот", където се превъплъщава в пиарката Наталия - екранната любима на актьора Димо Алексиев. Най-новата й роля е във филма "3.0 Килограма щастие", който вече е в кината.

- Дария, опишете героинята си Бети в новия филм "3.0 Килограма щастие".

- Бети е амбициозна млада жена, която преследва кариера и всячески се опитва да се отстрани от миналото и родителите си, защото води "модерен" начин на живот, а те не се вписват в него. Като човек, който иска да постигне много - в момента това да има дете е основната й цел, която трябва да изпълни, но животът има други планове.

- Как се играе жена с репродуктивни проблеми, когато самата Вие вече сте майка?

- С търсене. Винаги се опитвам да разбирам героините си, независимо дали житейската им съдба има допирни точки с моята. И аз в живота си имам невъзможности, трудности и липси. Те бяха моите вдъхновители за Бети.

- Трябва ли да се легализира сурогатното майчинство у нас?

- Не мога да изразя категорична позиция по темата. Но като други нелегални действия, хората, които нямат друг избор, ще намират начини и вратички, за да го извършат. В случая говорим за невъзможността на жената да износи дете и сурогатното майчинство е алтернативен начин това да се случи. И както се вижда във филма - колкото и да са добри намеренията, много неща могат да се объркат.

- Какво е посланието Ви към хората, водещи битката да станат родители?

- Сила, вяра и търпение.

- Самата Вие сте благословена с две сладурчета - Макс и Ема. Какви деца са те?

- Прекрасни! И двамата са силни характери и ни носят много радост и доста предизвикателства.

- Строга ли сте във възпитанието им?

- Не бих казала, че съм строга. Старая се да ги направя добри хора, умни, наблюдателни, оправни в живота. Опитвам се да запазя чувствителността им, както и свободата на детството им.

- А добър кулинар ли сте и какво най-често им готвите?

- Мога да готвя, но не съм виртуоз. Правя нормалните за една домакиня ястия. Макси много обича кашкавал на фурна и паста, а Ема - супички. Не ми остава много време за старание в кухнята, но обичам да го правя.

- Коя "роля" Ви осмисля повече - на майка или на актриса в театъра и киното?

- На този етап от живота ми - определено тази на майка. Това е основният ми фокус и вдъхновение за театър и кино.

- В каква България мечтаете да живеят Макс и Ема?

- Това ми е много болна тема. Доста съм обезверена за бъдещето на децата в България. Като започнем от нивото на образованието и здравеопазването, минем през политическата ситуация и накрая завършим с огромната, вече достатъчно явна корупция и факта, че институциите у нас не работят обективно. Имам сериозни опасения. Бих искала да живеят в една различна България, различна и от тази, която някога е била.

- А какъв бе светът, когато бяхте дете?

- Имах прекрасно детство и си давам сметка за това сега, покрай малките. Тичахме на воля, карахме колело, беряхме цветя, катерехме се по дърветата и можехме да стоим до късно навън сами. Нямаше телефони, нямаше толкова отговорности и очаквания и имахме дълги лета и истински, снежни зими.

- Кога се роди любовта към актьорството?

- Запали ме Петър Върбанов, в чиято театрална школа се записах в 8-и клас. А истинската любов към актьорството, се появи в НАТФИЗ, където попаднах в прекрасен клас, с най-невероятния професор!

- Кой е Вашият идол от старата генерация артисти?

- Ще изброя мои любими актьори, някои от които съм имала радостта да гледам на сцена, други само във филми. Апостол Карамитев, Тодор Колев, Татяна Лолова, Велко Кънев, Иван Иванов, Наум Шопов, Руси Чанев, Цветана Манева, Мария Каварджикова, Меглена Караламбова, Петя Силянова.

- Има ли нещо, което никога не бихте изиграли? Например гола сцена?

- Аз вече съм играла гола сцена. Не бих изиграла нещо, което не е оправдано, което е преднамерено и ненужно за историята.

- Споделяли сте, че сте доста суеверна. Имате ли си някой ритуал преди излизане на сцена?

- "Доста" не съм, но спазвам някои класически театрални суеверия, като например да седна на пиесата си, ако я изпусна на земята. Имам си и някой мои, лични вярвания. Конкретен ритуал преди излизане на сцената ми е да си дам минута-две, няколко дъха, за да си концентрирам мисълта в това, което ми предстои.

- Какви филми обичате да гледате?

- Истински филми, за обикновения човек с необикновена история. Любим жанр може би ми е драмата.

- Преди години участвахте в "Под прикритие", сега ще гледате ли новия сезон?

- Чакам го с нетърпение.

- Имате много ангажименти. Стигали ли сте до т.нар. "бърнаут" (прегряване)?

- Иска ми се да кажа, че не съм, защото този израз "бърнаут" е много "тренди" (популярен), но истината е, че съм. Какво точно беше, не мога да определя, но имаше един момент, в който не бях себе си. Свикнала съм със стреса, не че не ми се отразява, но съм привикнала ежедневието ми да е силно динамично. Справям се, като си открадвам време за почивка, хубав филм, масаж, обяд с приятелка.

- Още ли Ви е срам, когато ви спират по улицата?

- Все по-рядко ме е срам, но гледам да не се набивам на очи. Никога не се разхождам с усещането, че трябва да бъда разпозната, по-скоро обратното - ако имам шапка, качулка или слънчеви очила - се възползвам от тях.

- Друга Ваша страст е рисуването. Практикувате ли го още?

- Отдавна не рисувам. Дори не знам дали вече мога да го правя. Знам, че някой ден ще подновя това хоби, но не е сега времето.

- Кой е най-големият Ви недостатък като човек?

- Лесно ранима съм от близките си хора.

- А като актьор?

- Силно самокритична.

- Имате ли вече планове за лятото?

- Не, нямам. Като цяло рядко правя плановете за месеци напред, всичко е в последната секунда.

- Ще остане ли време за мечтаните пътувания в чужбина?

- Ох, дано!

- А за сърфа?

- Ако и за него имам време - ще почерпя!

- Къде публиката може да се докосне до Дария Симеонова?

- В представленията на театър "София", в които играя, както и във филма "Три килограма щастие", който вече е в кината. В него участват Стефка Янорова, Владимир Зомбори, Герасим Георгиев-Геро, аз и още няколко прекрасни колеги. Режисьор - Зорница София, оператор - Мартин Чичов.