Деси Стоянова с емоционални думи за първия ефир със Сашо Кадиев
Деси Стоянова се върна към един от най-ключовите моменти в професионалния си път, като публикува снимка от първия ефир на Преди обед на 6 февруари 2012 г., когато заедно със Сашо Кадиев за първи път застава като водещ.
„Много пъти съм се връщала към датата 6 февруари 2012 – първия ни ефир със Сашо Кадиев като водещи на „Преди обед". През 2012-та едва го издържахме. В следващите години го празнувахме."
Днес обаче мислите ѝ са насочени не към самата дата, а към деня след нея.
„Днес обаче ме занимава мисълта за следващия ден – 7 февруари. Не за друго, а защото много рядко обръщаме внимание на „следващия ден" след като ни се е случило нещо значимо – независимо дали е със знак плюс или минус. А трябва."
По думите ѝ именно тогава започва истинското изпитание:
„Обикновено тогава започва трудното, започва истинската трансформация."
Тя прави паралел с родителството и работата, където промените реално започват не в самия празничен момент, а след него.
Стоянова разкрива и какво се е криело зад усмивките от първия ефир.
„Въпреки че и двамата със Сашо сме усмихнати на този кадър, не ни беше никак усмихнато на следващия ден."
Тя признава, че още тогава са осъзнавали колко неподготвени са били:
„Към момента, в който ни е щракнал, ние вече бяхме наясно колко не сме готови за изпитанието, в което бяхме скочили с двата крака без кой знае каква подготовка."
Откровението ѝ продължава с описание на вътрешната ѝ борба:
„В мен се вихреха лек ужас („защо се съгласих?!) и трескава тревожност („Какво правим сега?!) гарнирани с натрапчиво чувство за неизбежен провал."
Следващите дни не били по-лесни:
„Следващият ден беше труден, следващия – също, и всички следващи след тях за доста месеци напред, но в крайна сметка се справихме, пораснахме и не се провалихме."
С поста си Деси Стоянова отправя силно послание към всички, които се чувстват несигурни след началото на нещо ново.
„А това, което искам да кажа на всички, на които им е трудно на следващия ден след като са започнали нещо ново, виждат си всички грешки и недостатъци и са склонни да се поддадат на чувството „няма да стане, аз не ставам", е да не го правят."
Тя подчертава, че несигурността е естествена част от пътя:
„Напомнете си, че е съвсем естествено да ви е трудно, да не сте уверени, да има още много да учите. Това е началото на пътя, не края."
Посланието ѝ важи и за публичното говорене:
„Ако на следващия ден след презентацията смяташ, че не си се справил, това не е повод да кажеш: „Край, до тук бях." Напротив. Изправи се и си кажи: „Следващият път ще е по-добре." И започни да работиш, за да стане така."
С откровеността си Деси Стоянова напомня, че успехът рядко идва лесно – и че най-важните битки често започват именно на „следващия ден".
