Директорката на НГДЕК Мариела Папазова: Искам да се върне възрожденската почит към учителя

• Поколението Z е будно, но емоцията трябва да се насочи към реални резултати
• Учителят прави училището
• Наричам учениците си "колеги"
• Телефонът разсейва, отнема свободата

Коя е тя

Мариела Папазова е учител, историк и директор на Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин Кирил Философ" (НГДЕК) в София от 2012 г. Родена е на 25 юли 1964 г. в София. Завършва НГДЕК през 1983 г. с отличен успех, след което продължава образованието си в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Следва класическа филология, после се прехвърля и завършва история със специализация в Средновековието. Учи и богословие в Богословския факултет на СУ. Автор и водещ е на предавания в радиата "Дарик" и "7 дни", както и в Sportal.bg, Topsport.bg и Livesport.bg. Майка е на двама синове близнаци, които са баскетболисти.

- Г-жо Папазова, всекидневно работите с млади хора от поколението Z (1997-2012). Как бихте описали неговите представители?

- Мога да говоря най-вече за моите ученици, не толкова за цялото поколение Z. Разбира се, всяко поколение има общи черти, но в НГДЕК моделът е по-различен. Нашите ученици преминават през конкурсни изпити още в пети и осми клас, което неминуемо създава определена отлика. Ние изграждаме модел на образование, духовно развитие и възпитание, чиято основна цел е децата да израснат като личности. Както цитирам предсмъртните думи на нашия патрон Константин Кирил Философ - това са "избрани люде, устремени към добри дела". За нас това означава ученици, които са нравствено грамотни, щедри - в знанието, в познанието, в общуването си с хората.

- Често поколението Z се описва като апатично и неангажирано. Споделяте ли това мнение?

- Младите хора могат да бъдат по-емоционални, понякога да се бунтуват или да изглеждат апатични, но при нас това се балансира чрез образователния модел, който следваме. Ние ги насърчаваме свободно да изразяват мнението си и да го защитават аргументирано и честно. Те не просто заявяват позиция, а носят отговорност за думите и действията си.

- Как гледате на активността на младите хора в протестите от декември - по-емоционално или по-осъзнато протестират те?

- По-скоро емоционално, което е напълно нормално. Само с емоция обаче няма да стане - тя трябва да има ясна цел, за да се постигне резултат. Емоционалността е присъща на младите. При по-възрастните често се натрупва умора, която води до апатия. Днес наблюдаваме и апатия, и по-лениво отношение, но има и будни хора - видях това на пълния площад на протестите. Дори в трудни времена има надежда, че младите ще допринесат за положителни промени в обществото.

- Голяма част от преподавателите в НГДЕК са млади хора. Това политика ли е?

- В училището ни има и по-възрастни преподаватели с опит и мъдрост, но младите носят енергия и тонус, които правят средата жива, общуват лесно с учениците и са близо до техния свят. Те вдъхновяват и по-зрелите колеги. За децата това е важно - чувстват се спокойни, близки и ангажирани.

- По-различен ли е авторитетът на учителя днес спрямо миналото?

- За съжаление - да. Днес липсва не просто уважение, а почит към учителя и училището като институция. Преди, ако учител направеше забележка, родителят го подкрепяше. Сега често е обратното - учителят е виновен, а детето винаги е право. В миналото даскалът, кметът и попът са били емблемата на едно населено място. Искам да се върне образователният модел от Възраждането. Днес това уважение липсва, обществото често не подкрепя училището. Тук ние създаваме атмосфера на общност и диалог - учениците могат да изразяват мнението си свободно, но винаги с уважение към учителите.

- Какви трябва да бъдат учителите днес - по-строги или по-разбиращи?

- Преди всичко учителят трябва да е професионалист - добре подготвен, справедлив и обективен. Ако децата знаят повече от него, няма как да се работи заедно. Трябва да бъде критичен, но и честен, да обяснява, да влиза в диалог и да проявява толерантност. Важно е тя да не идва от страх - от жалби, проверки или родители - а от разбиране и професионализъм. Тази толерантност понякога се дължи на страх от реакции на родителите, но учителят е там, за да образова и облагородява децата. Както е казал Вазов: "Учителят прави училището. Той образова и облагородява децата си".

- Възможно ли е учителска забележка да има тежки психически последици за дете?

- Не може да се стига до крайности. Забележката е част от възпитателния процес. Ако учителят се страхува да реагира, се създава порочен кръг без граници и правила. Родителите често защитават детето си автоматично, което увеличава страха на учителите. Затова педагозите трябва уверено да поставят граници, за да се изгради баланс между свобода и дисциплина.

- Какво мислите за намесата на родители в училищния процес?

- Родителите често се опитват да се намесват там, където това не е необходимо - например в програмата или начина на преподаване. Това може да подкопае авторитета на учителя и да доведе до объркване сред учениците. Училището трябва да е среда, в която педагогът е водещ, а родителите подкрепят, без да заменят учителската роля.

- Какви методи използвате, за да насърчите учениците да се включват активно и да поемат отговорност в училищния живот?

- Една от традициите ни е "самоуправлението", вдъхновено от римския празник Сатурналии, когато робите за един ден стават господари. В нашето училище учениците за един ден се превръщат в учители, организират учебния процес и имитират нашите роли. Така могат да усетят усилията и отговорността на учителя, учат се на самоирония и планиране, а методът ги мотивира да участват активно и съзнателно в училищния живот.

- Достатъчно ли е времето и съдържанието в учебните програми днес?

- Не. Материалът често се препуска и ако децата не разберат урока, няма смисъл да се продължава. Например опитът да се обхване цялото Второ българско царство, Асен и Петър, въстанията, Иван Асен II в един урок не позволява на децата да усвоят информацията. При нас материалът се повтаря, докато учениците го разберат, а специалните предмети като история и старобългарски се водят от преподаватели от университети и БАН, за да могат децата да анализират, разбират и мислят самостоятелно.

- Колко важно е децата да познават историята и да развиват патриотизъм?

- Много, защото днес нямаме Паисий, който да ни каже: "О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин", за да знаем историята си и да я уважаваме. Аз казвам на моите ученици: "Искам просто да сте смели. Това е, което Левски е завещал - кураж". Историята трябва да се учи не като сухи факти, а чрез анализ на текстове, извори и мислене, за да пробуди патриотизъм и родолюбие.

- Защо наричате учениците си "колеги"?

- Защото са личности. Това им помага да се изразяват свободно, но и да осъзнават значението на отговорността си.

- За или против телефоните в училище?

- Против. Телефоните пречат на концентрацията и на учебния процес. Личното ми наблюдение показва, че без телефон човек се чувства по-свободен и спокоен.