Големият ни скулптор Вежди Рашидов: Занаятът ми е самотно занимание

КОЙ Е ТОЙ?

Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. Димитровград. Когато е 2-годишен, родителите му се местят да живеят в Хасково. Майка му, - певица Кадрие Летифова, умира, когато е в 4 клас. До седми клас учи и живее в сиропиталището в село Студен кладенец, когато кандидатства в Художествената гимназия в София, но го късат. Баща му го праща да учи в техникума по минна електромеханика в Мадан, но на следващата година го приемат в Художествената гимназия в София. По-късно завършва Софийската художествена академия, специалност "Скултура" и следват стотици изложби у нас и по света. През последните десетилетия Вежди Рашидов се изявява като активен общественик, бил е министър на културата и депутат. Освен световна слава и признание, Вежди Рашидов е носител и на орден „Стара планина", удостоен е със званието "Академик на Международната академия за култура и изкуство" в Москва, Русия и има "Златен медал на Ватикана на името на Данте Алигиери" за цялостното му творчество. Женен е за д-р Снежана Бахарова.

- Здравейте, г-н Рашидов. Ще изневеря на навиците ни и този път няма да ви разпитвам за политика, а за лични неща.

- И на мен не ми се говори за тази политика, тя стана една неприятна говорилня.

- Искам да ви питам като дядо на две внучки - деца или внуци се обичат повече?

- Аз не бих използвал думата повече, аз бих казал, че внучетата са по-мили, защото когато децата пораснат, тръгват по своя път. Всички деца се обичат мило до една възраст, до която им напъпят мустаци и куп други женски атрибути. Когато станат големи, те започват да гонят своята самостоятелност и стават по-отдалечени и навлизат в собствените си проблеми и грижи и онова мило отношение, за което все казваме "докато е малък, да го понамачкам повече, защото като порасне, няма да ми дава", изчезва. След това чувството се прехвърля към внуците, защото те започват новия си живот и те ти стават два пъти по-мили, защото веднъж ти липсва нежността с децата, предишното отношение към родните ти деца, но хората смятат, че любовта към внуците се засилва, а не е така, то е същото, но се е подновило с двойна сила, защото се случва за втори път в човешкия живот. А и на годините, на които се появяват внучетата, човешкият ти живот вече намалява, пред теб остава малък диапазон от време, и тогава чувството да обичаш е малко по-страшно, защото те тревожи мисълта, че няма да ти стигне времето да ги обичаш, а животът на внучетата те първа започва. Но всички деца се обичат от дядовци и родители еднакво.

- Вие имате силна връзка с вашите внучки, виждате ли ги често?

- За съжаление отдавна не сме се виждали, но се чуваме редовно, защото те живеят в Австрия от много години. Аз отдавна пък не мога да пътувам натам, пътувам само на други места, където още активно работя. Те живеят в една планина и карат ски, а аз не карам ски и съм зиморничав.

- По вайбър не им ли виждате личицата, когато се чувате?

- Разбира се, че ги виждам, чувам ги постоянно, контактът ни е нормален, но ме мъчи, че не е на живо. И така ми стават още по-мили даже! И се сещам за песента на Васил Найденов "Телефонна любов". Виждаме се, но не е като да ги прегърна, други си е живинката. Като ги гушна, от живинката усещам енергията и кръвта в мен пламва, въпреки, че те вече са големи госпожици.

- Кога планират да ви гостуват?

- Идват летата, ваканциите. Те са големи момичета. Но в семейството си имаме и по-малко внуче от нашата дъщеря от съпругата ми, който все още е малък и е един бонбон и му се радваме и на него. Той се казва Александър и вече на 10 години става и бавно отива в посока да му поникнат мустаци... И тогава вече ще ни стане трагично.

- Ами ще му обръснете мустаците, за да може по-дълго да е малък, сладък и гушкащ се...

- Ще го видим, той засега е много мил, много любвеобилен и е много умно, добро, интелигентно, свястно дете и отличен ученик. И много спортува.

- Какво спортува?

- Ами плуване, футбол, лека атлетика, много е развит и засега е усмихнато приятно момченце.

- А като ви е наблизо и под ръка, защо не го учите на вашия занаят?

- Защото това е самотно занимание и той сам трябва да го пожелае. Новите поколения са по-прагматични, по-компютърни, друго поколение са просто. А моят занаят си иска да се отдадеш. Той не е занаят, който гарантира доходност, защото за да имаш доходи, трябва да имаш слава, а слава се гради много дълго време. Славата иска и шанс, и късмет, и куп други неща са свързани, особено що се касае до изкуството.

- При вас как изгря славата?

- Когато бях много млад и току-що завършил академията, започнах още в социализма да печеля едни западни награди като ватиканския златен медал, канадски и френски награди и нещо се обърка света около мене и тогава ми почна славата. Но всичко е късмет.

- Просто сте орисан с късмет, онзи горе ви обича!

- Така ми е писано, дай Боже да е така. И от вашите уста да се чува... И ще запаля свещ, защото няма нищо по-хубаво от това да бъдеш полезен и да бъдеш жив , да имаш добри приятели. Ето ме, че съм стигнал години, когато гледам и ако се сетя някой да съм го обидил, търся път да му се извиня, защото не бива човек да носи на оня свят лошото в себе си.

- Дръжте се, грижете се, пазете си. Още сте млад и има още много хляб във вас!

- Ех, скъпо момиче! Да си ми жива и здрава!

- Не ми казахте обаче какво учат вашите момичета?

-Ния ми е голямата, тя учи медицина, а Ая, сега завършва и ще следва архитектура и вътрешен дизайн. Те са си избрали своя път, големи са вече, да са живи и здрави!

- Казахте, че пътувате само по работа. Какви пътувания ви предстоят?

- Тази година ми е юбилейна година. Аз празнувам 75 години и ще изпразнувам тая моя чест, защото оттук нататък може да ми е последната голяма изложба.

- Стига, млад сте още...

- Да, да, млад съм. Аз като бях млад, знаете ли какво момче бях и колко готин бях.

- И сега сте готин!

- Дай боже да съм жив и здрав и ще правя голяма изложба тук в София - юбилейна ретроспекция - малко от студентските ми години, та до сегашните ми творби. И се надявам да бъде интересно. Планирам я за 1 октомври в една голяма и много красива галерия, в която вече съм правил една голяма изложба, когато празнувах своите 65 г. Всичко е договорено. Имам и покана за изложба в най-старата Лондонска галерия и ще направя и една изложба в Турция. Планирам периода от октомври до декември да бъдат моите празници и изложби.

- Много успех и здраве ви пожелавам. До нови срещи!

- Благодаря! И на вас!