Адриана от "Ергенът" през сълзи след епизода на "Бригада Нов дом": Трябва да сме благодарни за това, което имаме
Адриана от миналия сезон на „Ергенът" публикува емоционално видео, след като изгледа първия епизод от новия сезон на „Бригада Нов дом". Видимо развълнувана, тя отправи силно послание към последователите си.
„Много се разчувствах и реших да запиша това видео с послание. Изгледах епизода и много ме разчувства историята на хората в него. За мен това е едно от най-смислените предавания, правени някога", каза тя.
Епизодът разказва историята на 77-годишния Христо Димитров от Русе, който сам отглежда четиримата си внуци. След като бащата на децата починал внезапно, а майката се разболяла, социалните служби ги настанили при дядо им, за да останат заедно. Съпругата на Христо е починала още през 2004 г., а той признава: „Никой не ни помага. Сам съм. Всички починаха."
Внуците му – Александър (6 г.), Григор (15 г.), Валентин (19 г.) и най-големият Ицо (21 г.), който работи в Бургас, за да помага на семейството – живеят скромно, но сплотено. Малкият Сашо възприема дядо си като баща, а възрастният мъж споделя: „Те разчитат на мен и това ме крепи."
Историята трогна и Адриана. „Замислих се колко често препускаме в желания и амбиции, а губим себе си в преследването на неща, които няма да ни донесат истинско щастие", каза тя. „Трябва да сме благодарни за това, което имаме – да сме здрави, да имаме близки, да имаме покрив над главата си. Някои хора нямат тази възможност."
Към публикацията си тя добави и силни цитати от епизода:
„Оставете ми всички книги, моля – те са ми богатството", казва дядо Христо.
„Морето е много красиво на живо", споделя едно от децата, което за първи път го вижда.
„Винаги съм си мечтал да имам легло", признава друго.
„Този портрет на татко ще седи тук цял живот", казва големият брат.
„Много обичам да готвя и сега вече имам условията", добавя той.
„Ако видим хора, които имат нужда от помощ, нищо не ни пречи да бъдем хора и да помагаме", апелира Адриана. „Трябва да се говори за тези неща."
Историята на дядо Христо и неговите внуци се превърна в поредното доказателство, че любовта и отдадеността могат да устоят на всяка житейска буря.