Валя Балканска: Българите се гледаме като зверове

До последно няма да се откажа да обработвам земята, защото тя ме лекува, казва певицата

"Благодарна съм на Бог, че на тези години мога все още да съм пример, благодарна съм му, че все още мога да помагам и да давам, защото, когато дадеш, тогава и получаваш. И още повече съм благодарна за признанието "Вдъхновител и пазител на непреходните ценности". Това каза пред "България Днес" космическият глас на България - народната певица Валя Балканска, която е номинирана за престижната награда "Вдъхновител и пазител на непреходните ценности". 84-годишната изпълнителка като истински обединител на нацията споделя: "Защо българите не се хванем всички заедно и да поведем като нация едно българско хоро и да оправим бакиите у нас, а се гледаме като освирепели зверове, особено пък в големите градове!".

Церемонията ще се състои на 19 март в столицата и ще отличи жени с принос в обществото, икономиката и културата. Номинацията на Валя Балканска е признание за нейната мисия като духовен лидер и обединител на нацията, казаха организаторите.

"Духовният лидер не трябва да казва думата "не" и "не мога" и да познава и ползва думата "благодаря", настоява Валя Балканска и обяснява: "Аз не се чувствам гласа на Космоса, защото аз съм човек, здраво стъпил на земята, и винаги съм се чувствала равна с всички обикновени хора. Който лети високо, той пада в ниското и не знае къде попада. Аз ходя по твърдата българска земя, български хляб ям.".

Народната певица разказва, че зимите прекарва в Смолян, а летата на ранчото си край града, където се грижи за градинката и за насажденията си. "Хората не разбират, че когато работиш земята, тя те лекува и накрая те прибира. Земята просто лекува и аз до последно няма да се откажа нито от земята, нито от планината, защото там дишам", признава изпълнителката на песента "Излел е Делю Хайдутин".

"Дърветата ми са като деца, прегръщам ги. Преди години бях в Япония, върнах се и след един месец дойде един японец на гости на ранчото ми и ми каза: "Ти си толкова прочута, пък си се свряла тук в гората". И аз му отвърнах: "Ако отскубна дървото и го преместя на друго место, то ще изсъхне. И аз така, тук на родното ранчо цъфтя, тук ми е мястото. Защото чуждата земя ми е мащеха, а моята си ми е майка!". Тя разказва, че не може да живее без звуците на птиците и "без ситното ситно ръмене на дъждеца, това е музика за моите уши!".