Скандалните проекти в културата: Държавното финансиране е банкомат за избрани

Държавното и международното финансиране в сферата на културата в България през последните години се превърна в истинско бойно поле. Докато независими творци, малки театрални трупи и читалища се борят за оцеляване с минимални бюджети, имената на популярни личности от шоубизнеса и социалните мрежи изплуват в щедрите списъци на Национален фонд "Култура" (НФК) и международни програми. Това, естествено, ражда вълна от недоволство и въпроси за критериите, по които се разпределят парите на данъкоплатците.

Случаят с Иво Аръков в началото на март се превърна в един от най-големите скандали, свързани с разпределението на средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в сектор "Култура". Тогава стана ясно, че фирмата на актьора и неговия баща - "Фиш Ай", е одобрена за впечатляващи суми в два проекта - музикално турне с одобрена сума от 255 177 евро (близо 500 000 лв.) за организирането на обиколка в чужбина с безплатен вход за публиката и за филма "Изолация" - с одобрени около 80 000 евро за проекта, в който Аръков е продуцент и главен актьор. Сумата и за двата проекта надхвърля 335 000 евро, което е безпрецедентно за индивидуален артист в рамките на тези програми. Десетки малки организации и артисти излязоха с протестни позиции, тъй като техните проекти са били отхвърлени или плащанията към тях се бавят, докато за популярни лица като Аръков се отделят огромни ресурси. При това, както на практика се оказва, Аръков е пял на концерт от турне в Париж за над 250 хиляди евро пред почти празна зала, въпреки че в проекта е заложено да присъстват между 600 и 800 души.

За добро или зло, случаят с актьора не е единствен. В същия период, в който Иво Аръков попадна под обстрел, името на Рут Колева отново изплува с мащабни проекти по линия на Плана за възстановяване. Нейни компании и асоциации спечелиха финансиране за международна промоция на българска музика и организиране на мащабни събития на обща стойност над 500 000 лв. (тогава в лева) Основният упрек към певицата бе, че тя е "експерт по писане на проекти", който знае как да задоволи административните изисквания на НФК, но реалният ефект за независимата сцена остава спорен. Музикалната гилдия често я обвинява в монополизиране на държавния ресурс за тесен кръг от нейни приближени артисти. Макар и не директно финансов, Рут Колева участва и в скандал, който подпали общественото недоволство и насочи прожектора към нейните държавни субсидии през 2022 г., когато тя засне провокативна фотосесия върху костницата на паметника "Три поколения" в Перущица. Когато се разбра, че същевременно тя е получател на огромни суми от държавния бюджет за култура, вълната от възмущение се удвои. Тогава за първи път се заговори за нуждата от "етична комисия" към НФК, която да преценява на кого се дават парите.

През годините не само Рут и Аръков са взели финансови стимули, които са, меко казано, спорни.

През 2023 г. Енджи Касабие остава един от най-ярките примери за това колко размити станаха границите на понятието "култура" в очите на държавната администрация. Скандалът с предложения от нея проект бе не медицински или диетичен курс, а "културно-образователно турне". Реакцията на гилдията не закъсня - художници, писатели и актьори определиха това като "абсурд". Според тях, ако всяка житейска дейност (готвене, фитнес, диети) се брои за култура, то ресурсът за същинското изкуство - което няма друг източник на доходи освен меценатство и субсидии, бива напълно изяден. Сумата, за която се говореше, беше 100 000 лв. По същото време, когато избухна скандалът с Касабие, се разбра, че и риалити звездата и инфлуенсър Сами Хоссни също е бил в списъците на НФК.

Във фолксредите също имаше съмнително облагодетелствани - Галин и фирмата му "Алфа Мюзик" през 2021-2022 г. получи сериозна държавна субсидия (над 200 000 лв. по различни програми за възстановяване). Тук скандалът беше свързан с пандемичните помощи за малки и средни предприятия, раздавани от Министерството на икономиката. През 2023 година имаше и скандал с певицата, която започна да пее фолк - Гери-Никол. Тя се оказа в списъците на НФК за финансиране на музикален проект за сумата 20 000 лева. Основният аргумент на критиците беше, че Гери-Никол демонстрира изключително висок стандарт на живот, скъпи коли и луксозни почивки, а в същото време иска "милостиня" от държавния бюджет, предназначен за подкрепа на закъсали творци.

По същото време и фолкпевицата Луна получи "пандемична" помощ от 30 000 лева. Публиката прие това като подигравка, тъй като Луна често парадира с богатството си и имотите си, а сумата изглеждаше като "джобни пари" за нея на фона на фалиращите малки бизнеси.

Пак тогава НФК одобри десетки проекти на инфлуенсъри (като например Флора Стратиева и други влогове), за да популяризират култура. Много от тези проекти получиха по 15 000 лв. за заснемане на видеа в ютюб или постове във фейсбук. Гилдията на актьорите и художниците нарече това "узаконено купуване на лайкове" с пари от данъкоплатците, вместо да се инвестира в сценични изкуства.

Един от най-шумните финансови и идеологически скандали с държавни пари бе проектът "Драг шоу" през 2023 година, който получи над 70 000 лв. от НФК. Консервативни среди и политици атакуваха фонда, че финансира "шоу с травестити" с пари на данъкоплатците под претекст, че това е "съвременно изкуство". Тук финансовият аспект се смеси с моралния, което доведе до оставки в ръководството на фонда.

Друг от големите скандали, свързан с изчезнали средства, също беше пословичен - 100 000 лева, дадени за възраждане на "Златният Орфей", така и не се разбра от кого бяха прибрани. Министерството на културата ги отпусна, а фестивалът не се състоя. Този случай остана като емблема за това как държавното финансиране може да бъде усвоено без никакъв културен продукт накрая.