Ян Енглерт: 50 години по-късно в България не съм анонимен заради "Осъдени души"
Легендата от „Осъдени души" за славата, късмета и защо „честната игра в политиката е глупост"
Половин век след емблематичната си роля в "Осъдени души", полският актьор Ян Енглерт остава разпознаваем за българската публика – феномен, който самият той определя като „необикновен".
„Има нещо удивително в това, че след половин век, благодарение само на една роля в български филм, не съм напълно анонимен актьор", сподели той в ефира на Събуди се.
Актьорът не крие, че връзката му с България е не просто професионална, а емоционална:
„Всичко, което съм получавал от българските ми колеги и от България, винаги е било удивително добронамерено."
Енглерт признава, че една силна роля може да промени съдбата на актьора, но и носи своите рискове:
„Разбира се, че може. Това е като трамплин, от който може да скочиш в басейн, дори и без вода."
Любопитен парадокс в кариерата му е, че именно ролята в „Осъдени души" остава дълго време единствената му отличена филмова работа:
„В продължение на 50 години това беше единствената ми филмова роля с награда."
С характерното си чувство за ирония, актьорът коментира и съвременната популярност:
„Днес всеки има фенове. Мога да кажа на шега, че 100% от хората смятат, че са популярни. Достатъчно е да имат 10 милиона харесвания."
Въпреки успеха в киното, Енглерт определя театъра като своя истинска сцена:
„Театърът е моята любов. И то взаимна. Киното също е моя любов, но временно си изневерихме. Заради суета и желание за власт станах администратор – бях ректор и директор на Националния театър."
Енглерт дава и дълбока дефиниция за актьорската професия:
„Мярката за актьора не е това, което той изпраща, а това, което получава обратно от публиката."
По темата за ангажираността на артистите с политика, актьорът е категоричен:
„Актьорството е между ролята на жрец и на шут. Ако някой иска да бъде жрец в ада на политиката – нека. Винаги съм отказвал, защото честната игра в политиката не е добродетел. Честната игра там е глупост."