Църквата разреши да се погребе сърцето на Кръстю Сарафов

Брат му - македонски войвода, му проправя път в театъра

На 23 април 2026 г. - точно на 150-годишнината от рождението на Кръстьо Сарафов, ще се състои необикновена церемония на Централните софийски гробища. Сърцето на великия актьор, съхранявано в стъкленица в продължение на повече от седем десетилетия, най-накрая ще бъде положено при тялото му.

Когато Сарафов почива през 1952 г., следвайки тогавашната традиция за изключителни личности, сърцето му е извадено и балсамирано - като реликва, като знак на почит, като символ на нещо, което не бива да умре напълно.

Оттогава то пази мълчание в архивите на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", наследник на Народния театър, на чиято сцена той твори своите незабравими роли.

Днес, след 74 години, е взето решение - достойно и навременно, това разделение да приключи.

Инициативата е на НАТФИЗ, подкрепена от Българската патриаршия и Министерството на културата. Преди погребването сърцето ще бъде изложено в аулата на Академията, където студенти, артисти и всички, за които театърът е свещено място, ще могат да отдадат последна почит. След това ще бъде отслужена панихида и сърцето ще бъде положено в семейния гроб.

Кръстьо Сарафов не е сам в тази съдба - в България се пазят и сърцата на Алеко Константинов и цар Борис III, чието беше препогребано в Рилския манастир през 90-те.

Но случаят на Сарафов носи особена символика: той е актьор, човек, чиято същност е да живее в другите - в ролите, в гласа, в паметта на зрителя. И може би точно затова сърцето му толкова дълго не можеше да замлъкне напълно.

Юбилейната година ще бъде отбелязана и с пощенска марка, изложба и специални вечери в Народния театър и НАТФИЗ. Но сред всички чествания погребението на сърцето стои отделно - не като събитие за архивите, а като акт на човечност. Затваря се един кръг. Великият актьор си отива цял, обобщават от НАТФИЗ.

Кръстю Сарафов е една от най-големите легенди на българската сцена. Известно време дори Народният театър носи неговото име. Войвода разчиства пътя на Кръстю Сарафов към голямата сцена. На най-добрите познавачи на българската Мелпомена не е известно, че ако не се бе намесил известният му брат - виден македонски революционер Борис Сарафов, едва ли Кръстю е щял да има големи шансове. В "Сълза и смях", където играе, подготвят пиесата "Крал Лир" и Кръстю има голямо желание за главната роля. Той я смятал за златния ключ към голямата сцена. А директорът Радул Канели, кой знае по какви причини, го недолюбвал. Иначе Кръстю Сарафов полага големи усилия, за да покаже, че има необходимите качества. Трудно му е, защото трябва да научава перфектно текстовете, тъй като не можел да разчита на суфльор - недочува, защото като малък прекалил с хинина. Учи упорито, дори по улиците. По всяка вероятност ролята трябва да бъде дадена на фаворита на театъра - красавеца, по когото въздишал целият женски свят на София - Васил Кирков. Борис Сарафов потупал по рамото брат си и както си е с войводската пелерина - право в "Сълза и смях". "Молим само да питам - казал, като отворил вратата. - Ке го игра ли наш Кръсте царот?" Канели като чул диалекта, веднага отвърнал в същия дух: "Нема да го игра ваш Кръсте царот!" и допълнил: "Щото Кръсте е още много млад, а е и нисък и папуняв!" На диалект "папуняв" значело грозен. Борис Сарафов театрално се поклонил, казал едно "Па добро!" и се отправил към вратата. Канели изтичал да му отвори. Там, до самата врата, войводата се спрял и почти гальовно казал на директора, който се загледал в пелерината му: "Да ми видиш астарот (хастара)?" И разтворил пелерината. А там - цял арсенал: чифте пищови, бомби, ками, пушка с рязана цев, патрондаш... Канели си глътнал граматиката. Само успял да каже: "Абе кво толкова - ке го игра ваш Кръсте царот!... Хайде холан - като ли не е имало и ниски, па и папуняви царе!"

Ролята на крал Лир наистина се оказва трамплин за Кръстю Сарафов към голямата сцена и бъдещите му успехи като артист.