ИНТЕРВЮ! Певицата Крисия: Простила съм на всички в живота си
Крисия Тодорова е сред най-обичаните млади гласове в България. Тя стана популярна още като дете в "Шоуто на Слави", а големият й успех дойде през 2014 г., когато с Хасан и Ибрахим спечели второ място на детската "Евровизия". След силния старт Крисия избра по-спокоен път, фокусирайки се върху развитието и образованието си. Днес тя продължава да се развива като изпълнител, вече с по-зряло звучене и собствен стил. В подкаста "На по бира и семки" тя споделя мнението си за новите си музикални проекти.
- Крисия, какво е мнението ти за избора на Дара за "Евровизия" и слуховете за манипулиран зрителски вот?
- Честно казано, аз не се интересувам от слухове. Дара е изключително талантлива и е достойна да представи България и даде всичко от себе си на "Евровизия". Хората, които се явиха на националната селекция, са артистите на страната ни и всеки заслужава място на тази сцена.
- Ти самата беше на детската "Евровизия" през 2014 г. Как се промени музиката ти оттогава?
- Вече три години сама пиша текстовете на песните си, като се вдъхновявам от лични преживявания - приятелски или романтични. Миналата година издадох три нови български песни, но целта ми е да творя и на английски. Искам да разширявам музиката си, а не да се задържам само в България. Нови проекти от мен ще има, но не знам къде точно. Всички песни и композиции, които съм съчетавала, са били изцяло от сърцето ми, от мои житейски преживявания.
- Би ли участвала на голямата "Евровизия"?
- Защо не? Бих се явила на националната селекция догодина. Важно е с какъв екип ще бъде. Не бих се явила с екип, с който не се уважаваме и си нямаме доверие.
- Защо според теб се обръща по-малко внимание на останалите музикални стилове извън попфолка?
- Всичко е бизнес, който трябва да се води точка по точка. Хората от екипа на всеки изпълнител имат огромна роля и аз смятам, че го правят такъв, какъвто е. От нас само се изисква гласът, работата и дисциплината, докато те създават всичко останало. Всичко зависи от вкуса и избора на слушателите.
- Успяваш ли да прощаваш на хората, които са те предали в живота ти?
- Да, бих казала, че съм простила на всички, които са минали през живота ми. Прошката е огромна стъпка, с която не бива да се прибързва - трябва да я направиш тогава, когато наистина я усетиш. Важно е да прощаваме и на себе си, за да можем да видим светлината и нещата, за които си заслужава да се живее. Не е нужно да ходим при човека и да искаме прошка от него. Да си я пратим към тях енергийно, душевно и да простим на себе си. Нека оставим на Господ да ни води.
- Как се справи с факта, че стана звезда на толкова ранна възраст? Имала ли си трудни моменти?
- Беше вълнуващо, както за мен, така и за моите съученици. Бях на 10 години и това е изключително крехка възраст, на която да осъзнаеш колко внимание се струпва върху едно малко крехко дете. Преминала съм през тийнейджърски депресии, които смятам за нормална част от пътя на всеки човек. В момента изкачвам своя "лична стълба" и колкото по-високо отивам, толкова по-страшно става, но най-важното е да не се отказваш и да вярваш в себе си.
- Имаш един интересен клип, в който пееш в затвора. Какво беше усещането да си там?
- Бях поканена да изпея химна на боксов мач там. Отидох с малко страх и очакване за тежка енергия, но ми се доказа точно обратното. Видях хора с изключително чист поглед, които ми подариха цветя и споделиха, че отдавна не са изпитвали такава чистота. Беше интересно преживяване, което промени първоначалните ми впечатления. Повечето са с присъди до живот заради всякакви ситуации, дори вярвам и че някои от тях може да са били натопени.
- А ти някога имала ли си проблеми със закона?
- Никога, освен че съм си позволявала, както много хора, да пия алкохол под 18 години. Преди тренирах бокс и никога не съм посмявала да практикувам наученото в залата, за да се сбия с някого или да го нараня.
- Ти често участваш в благотворителни инициативи, разкажи ни малко повече за тях.
- Цял живот участвам в благотворителни каузи. В началото просто отивах за ангажимента, но след като се сближих с едно дете Алекс, който имаше церебрална парализа, разбрах истинската цел на тези инициативи. За жалост той не успя да пребори тази болест преди години. С много хора съм се запознавала покрай такива каузи и се радвам, че има много хора, които помагат.
- Какво е твоето послание към младите хора, които искат да следват мечтите си?
- Да не спират да вярват в себе си и да излязат от комфортната си зона. Трябва да се стараем да бъдем добри хора и да си помагаме, защото промяната в света започва от нас самите. Вярвам, че носим доброто в себе си, защото всички идваме от Господ. Хората трябва да се разбираме и да се уважаваме, да не прекрачваме тези граници. Всички имаме уста, за да си изговорим проблемите, за това трябва повече да си общуваме.
