Авторът на "Мамник" Васил Попов: Сънувах починалия си дядо в Антарктида!
Дори само за да "видиш" твой близък, който не е между живите, си струва да отидеш накрай света, сподели пред "България Днес" писателят
Да прекосиш земното кълбо в името на добрата история? Мисия напълно "възможна" за Васил Попов – автора на хитовия роман "Мамник".
Зареден с енергия и жажда за приключения, даровитият писател стана част от 34-тата българска експедиция в Антарктида. Към Белия континент той се отправи в края на януари, прекарвайки близо месец сред безкрая на ледовете в базата на Софийския университет.
Именно там, още на първата вечер, авторът сънува сън, повторил се в нощите на редица изследователи преди него.
"Присъни ми се дядо ми, който почина преди близо шест години. Не беше кой знае какво - просто си говорихме, но бе толкова реалистично. На другия ден се събудих и не знаех какво се случва. Трябваше ми малко време да се осъзная", разрови се в спомените си пред "България Днес" Васил Попов.
През годините редица експерти, пратени в Антарктида, споделят, че сънищата им са по-експресивни, ярки, цветни и най-често - свързани с покойни роднини. Някои се оплакват от упорито безсъние, други спят дълго и непробудно. Тези феномени са повод за множество изследвания от страна на учените, които продължават и до днес.
"Дори само за да "видиш" твой близък, който не е между живите, си струва да отидеш накрай света", категоричен е по темата мъжът, създал църното пиле.
Въпреки че твори на свръхестествена тематика, Васил, който е еколог по образование, се уповава повече на логиката, отколкото на мистиката.
"Когато човек отиде на едно толкова далечно място, мисълта за близките е неизбежна. Постоянно ти е в главата и обратният път към България, който е дълъг и труден. Буквално е по-лесно да отидеш в Космоса, отколкото до Антарктида. Пътуването отнема между седем и десет дни - със самолети, кораби. Времето също е адски променливо и не знаеш какво предстои. Нормално е мозъкът ти да изпраща сигнали, които понякога са за починали хора", на мнение е авантюристът.
Приключението до Южния полюс Васил предприема по покана на изследователя Христо Пимпирев - с цел вдъхновение за продължението на книгата "Пермафрост", съчетаваща хорър, фантастика и драма. Сюжетът й се развива именно на българската база "Свети Климент Охридски" на остров Ливингстън на Ледения континент, която е нападната от чудовища. Макар и без да среща митични създания, Попов "грабва" своето за вълнуващата втора част на романа.
"Определено изпълних целта си", призна с благодарност пред вестника Васил.
Въпреки че повечето хората асоциират Антарктида с нечовешки студ, времето е поносимо през януари и февруари. Истината е, че българските експедиции се случват през антарктическото лято, когато температурите се въртят около нулата.
"Не е по-различно от нашата зима, затова не съм преминавал през предварителна подготовка", довери с усмивка творецът.
По-големият проблем там всъщност са ветровете, които могат да достигнат цели 150 км/ч.
"Имаше момент, в който два дни не излизахме изобщо от базата заради полевите условия. Вратата не можеше да се отвори от вятъра. Стоиш вътре и чакаш. Да си призная - не е страшно. По-скоро е интересно - седиш в кораба, люшкаш се. На мен даже ми се доспиваше. Интересно е да гледаш как морето буквално лети във въздуха и те залива, а вятърът заблуждава, че вали сняг, но всъщност го носи от високите части", спомня си приключенецът, успял да накара хиляди българи да заобичат четенето отново.
