Актьорът от сериала "Вяра, надежда, любов" Калоян Трифонов: В живота нямам общо с безскрупулен мафиот

Пазим любовта с Екатерина, като не я излагаме прекалено на показ 

КОЙ Е ТОЙ

Актьорът Калоян Трифонов от хитовия сериал "Вяра, надежда, любов" влезе в ролята на мафиота Геле Миланов - собственик на клуб "Марсилия", и за кратко време се превърна в любимия злодей на зрителите. За превъплъщението в гологлавия гангстер от 90-те, мутренските години и любовта му с актрисата Екатерина Лазаревска четете в следващите редове.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Допадна ли ви гангстерската роля във "Вяра, надежда, любов" и през какви предизвикателства минахте за нея, г-н Трифонов?

- Гангстерската роля ми е изключително интересна, защото изисква контрол и вътрешна дисциплина, а не просто агресия. Най-голямото предизвикателство беше да намеря човешкото в този персонаж - да не е клише, а човек с логика и мотивация. Работих върху присъствието и атмосферата на героя. Опитах се да изградя герой, който действа хладнокръвно, но вътре носи напрежение, което зрителят усеща.

- Гледат ли ви вече лошо в магазина? Какво ви споделят близки и хората на улицата?

- По-скоро с интерес, отколкото с лошо. Хората често се усмихват и ми казват: "Ти си много по-различен от героя си". Това значи много за мен.

Получавам много позитивни отзиви и коментари в социалните мрежи. Това ме радва и в същото време ме изненадва, защото не очаквах толкова много реакции от хората. Спират ме, поздравяват ме - дори скоро, когато гласувах, един възрастен господин се приближи и ми каза: "Извинявайте, адски много приличате на един актьор от "Вяра, надежда, любов". Засмях се, не му казах, че съм аз.

- Как се справихте с падащия в крачолите пистолет?

- С няколко дубъла и максимално стегнат колан, ха-ха. Шегувам се, реално имаше много забавни моменти. С колегите, с които имах най-много сцени - основно Пламен Димов и Даниел Върбанов, не бяхме работили досега заедно. Радвам се, че се сработихме бързо и това си личи.

- На екран - безскрупулен мафиот, а какъв е Калоян Трифонов в живия живот?

- Доста по спокоен човек, даже мога да кажа, че от едно време насам ми е доста приятно да си седя вкъщи с приятелката ми и кучето. Преди години доста рисувах, понеже и това съм завършил преди НАТФИЗ. Успокояваше ме и ми действаше разтоварващо. За радост в реалния живот, нямам общо с безскрупулен мафиот, ха-ха.

- Роден сте през 1990 г. Какви спомени имате от бурните "мутренски" години и какво общо имат те със сегашните?

- Помня атмосферата, напрежението, историите, които се носеха. Израснал съм в по-краен квартал, а в онези години по такива места се случваха "интересни неща". Днес нещата са по-различни, но като че ли някои модели просто са сменили формата си. Историята се повтаря, но по по-рафиниран начин.

- Любовта ви с Екатерина Лазаревска е сред най-вдъхновяващите. Как започна всичко и как пазите вашия свят?

- Просто бях на точното място, в точното време и имах късмета да се запознаем. Подарих й цветя същата вечер и реално започнахме да общуваме на следващия ден. Пазим я, като не я излагаме прекалено на показ. Най-ценните и хубави неща се случват тихо. Така ме е научил животът досега.

- Гласувахте ли? Какво е отношението ви към политиката.

- Да, гласувах! Смятам, че е важно човек да има позиция. Политиката влияе на всички ни, независимо дали ни харесва или не. Важно е.

- Как виждате бъдещето на младите и талантливи артисти у нас?

- Има много талантливи колеги, но има и много изпитания и недостатъчно работа за всички. Трябва постоянство, характер и най-вече търпение! Ако си достатъчно упорит и вярваш в себе си истински - винаги ще намериш своя път. Аз съм жив пример.

- Част сте от трупата на Народния театър "Иван Вазов". Каква част от живота ви заема театърът и защо публиката трябва да изпълва залите?

- Народният театър е не само институция, но и голяма отговорност. За мен е чест да бъда част от място с такава история и дух. Там всеки ден си напомняш защо си избрал тази професия. Театърът е основата. Там се изгражда актьорът. Това е мястото, където няма втори дубъл и всичко е истинско.