Вдигат паметник на Соколето

• Скулптурата е готова, поставят я в края на юни
• С 80 лева заплата и в мизерия си отива един един от най-гениалните ни футболисти

"Откриваме в края на юни паметника на Георги Соколов - Соколето в градинката в кв. "Иван Вазов", където приживе той живя. Очаквам само отливката и вече всичко е готово."

Това каза пред "България Днес" талантливият скулптор Стефан Вепшек, който е автор на паметника. Решението бе взето от СОС, а поръчител е ФК "Левски".

"Гениален футболист е бил Соколов! Видни деятели казват, че е бил по-добър от Гунди и Котков, но не е успял да развие докрай потенциала си. Днешното поколение малко знае за него, затова пишете", съветва още авторът на паметника му.

И е прав.

Соколето е без съмнение един от най-големите таланти в българския футбол, притежавал брилянтна техника, неподражаем дрибъл, точен пас и поразяващ удар. Наричат го още и Йогата. С виртуозните си изпълнения и изключителна физическа мощ Георги Соколов още в онези години играе т.нар. тотален футбол, който ще стане модерен доста по-късно. Син е на Апостол Соколов-Поцо, един от най-добрите български вратари за времето си. Поцо води сина си на терена едва тригодишен. Бащата е изключително строг, даже понякога прекалява. Твърди се, че подлагал малкия Георги на спартански режим, за да стане футболист. Оказва се обаче, че бащината строгост ще изгради по-късно един от физически най-железните играчи в българския футбол.

За историята Георги Соколов остава като гениална, но и доста противоречива личност. От една страна, за мнозина той е най-големият футболен талант, раждал се в България. От друга, Соколето често е обвиняван в прекален индивидуализъм и стремеж към зрелищност. С треньорите си е конфликтен, не обича да спазва указания и слуша само баща си. Затова и някои от началниците не обичат много Йогата.

Както и други велики български играчи, Георги Соколов също страда от Желязната завеса на комунизма. Още 18-годишен, талантът получава предложение да играе една година в Бразилия. Не къде да е, а в Бразилия! И предложението идва от Родригеш, треньора на бразилския гранд "Гремио". Българските управници обаче отказват на Соколето, защото той е "внукът на царския телеграфист", а това е несъвместимо със социалистическия морал.

Непредвидимият характер на Соколето на терена се проявява и извън него. Като войник, служещ в школата на армейците, Соколов вкарва единствения гол при победата на "Левски" над ЦСКА през 1962 година. На другия ден в униформа редник Соколов застава пред строя, гордо размахва пръст и сочи: "Слабаци, марш всички в "Левски" да се учите на футбол!..." Началниците са смаяни в първия момент, но като се опомнят, наказват Соколето с три денонощия гарнизонен арест.

"Но съм чувал, че футболистът е имал благ и незлоблив характер, дори наивен. Опитах се да го пресъздам от снимките, които ми дадоха, но не беше особено трудно", казва Стефан Вепшек.

Соколето си отива от този свят на 27 юни 2002 година. В мизерия и забравен от хората. Не от всички, но от повечето. А за старите левскари и до ден днешен той си остава голям, велик талант. Може би по-голям дори и от Гунди.

В последните години преди смъртта си Соколето живее в отчаяние, обиден и на любимия си "Левски".

От ръководството на "сините" явно не са особено загрижени за своята легенда, отпускайки му обидната стипендия от 80 лева на месец. Той дори я отказва.

Всъщност по ирония на съдбата точно "Левски" се оказва мащеха за своя неповторим талант. Милиционерската номенклатура на "Герена" набързо пенсионира 27-годишния играч, защото се зъби на комунистите и ченгетата и показва неприязънта си към тях.

Треньорът на кръвния враг ЦСКА, легендарният Манол Манолов, го иска веднага в отбора си до Митата Якимов, но от ДС не разрешават. За мнозина левскари именно Соколето е бил символът на опозицията и борбата срещу властта. А не комунистическите ченгета от Държавна сигурост, грабещи от клуба и кичещи се с образа на Апостола.

"Георги Соколов несъмнено е магьосник във футбола и си отива от света малко след като навършва 60 години. Радвам се, че с паметника хората ще се сетят за него - по-старите, а младите ще научат колко велик е бил", казва Стефан Вепшек.