И Аделина Радева ще става художник
"Рисувам от дете, но с годините бях забравила колко много обичам да държа четка в ръка. Но когато станах майка и сина ми поотрасна, покрай него се върнах към хобито си. Един ден му бях купила платно и бои и така двамата седнахме да рисуваме и аз не спрях". Това каза за "България днес" топ новинарката на БНТ Аделина Радева. Красавицата е водеща на централната емисия новини в националната телевизия, но нагазва в журналистиката още като ученичка в Националната гимназия за древни езици и култура в столицата.
"Когато се появи първата частна радиостанция у нас - "ФМ+", аз просто им се обадих по телефона и ги попитах дали бих могла да стажувам при тях. И те ме приеха", с възторг в гласа на малко дете казва хубавицата, която през целия си професионален път не е изневерявала на журналистическата професия. Дори когато през 1995 г. печели стипендия на държавния университет в Атина, където изучава "Масмедии", тя продължава да е кореспондент от Гърция за редица български медии.
"В различните периоди според емоционалното ми състояние рисувам различни неща. Графики най-малко рисувам, макар, че тръгнах на уроци, за да си оправя щрихите и за да усвоя нови техники. Обичам да рисувам най-много живописни платна", разказва журналистката и не крие, че с удоволствие би показа платната си пред широката публика.
"Аз дори вече съм го правила веднъж, направих преди време изложба в Копривщица. Ако събера още смелост и повече готови платна, ще направя пак", споделя Аделина Радева, която признава, че проблемът е, че трудно намира време за хобито си.
"Не знам как ще се казва следващата ми изложба, не знам кога ще седна да рисувам и не знам какво, това е проблемът - липсата на време е заради нашата работа", през смях разказва хубавицата и признава, че ваденето и разполагането на статива, боите и платното й отнема поне час. Въпреки че порасналият й син Андрей, който е плод на любовта и брака й с режисьора Борис Радев зарязал рисуването и вече се е посветил на спортната фотография, където печели конкурси, Аделина продължава, когато намери време за това, да рисува емоциите си върху белите платна.
