ИНТЕРВЮ! Актрисата Милена Маркова-Маца: Не се научихме да се радваме на чуждия успех!

Огорчена съм от хейта, който се изля срещу Дара

КОЯ Е ТЯ

Милена Маркова е родена на 8 март 1977 г. в Бургас в семейство на актьори. Прадядо й Лефтер Бояджиев е режисьор и съосновател на театъра в Силистра. Баба й по майчина линия е известната актриса и оперетна певица Ана Болгурова-Бояджиева, родом от Пловдив. Баща й Емил Марков, неговият брат Митко Марков и майка й Аглика Бояджиева също са актьори.

През 2000 г. завършва НАТФИЗ "Кръстю Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на проф. Стефан Данаилов. А през 2001 г. получава наградата "Аскеер" за изгряваща звезда за ролята си на Боряна по едноименната пиеса на Йордан Йовков.

Участва в телевизионните предавания "Аламинут", "Маскираният певец" и "Форт Бояр". А до края на годината й предстои мащабно национално турне с комедийния спектакъл "Голям праз".

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Какво означава победата на Дара в "Евровизия" за вас, г-жо Маркова?

- Едновременно бях много щастлива и много огорчена от някои негативни настроения. Струва ми се, че още не можем да пораснем и да се зарадваме истински на чуждия успех. Този хейт, който се изля върху Дара, ми е изключително чужд. Пожелавам й само успехи, само напред и нагоре. Предстоят й още по-големи успехи, сигурна съм.

Хората масово са затънали в битовизми и собствения им нещастен живот и ги кара да бъдат злобни към останалите. А живеем във време разделно, в което трябва да се грижим за светлите ни помисли и действия.

- Предстои ви голямо национално турне с комедийния спектакъл "Голям праз" и звездните ви колеги Любо Нейков, Кръстьо Лафазанов, Ненчо Илчев. Какво да очаква публиката?

- Нека хората оставят емоционалния и мисловния си багаж вкъщи да се разтовари, наслаждавайки се на любимите си артисти на сцената. Щастлива съм, защото тайничко съм си мечтала животът да ме срещне в професионален аспект точно с това съзвездие. А младите колеги от екипа са рефлективни, забавни и чудесни. Идеята на 7arts да се направи това шоу е страхотна. 

Много се радвам, че ме поканиха за водеща и актриса. С Асен Кукушев е удоволствие да работиш. Имаме нужда от светлина и забава, подобно нещо сякаш липсва на телевизионния екран. Ако трябва да бъда честна, медиите не бива да залагат само на риалитита и предавания за интриги, злободневие и нерви.

- Доколко помага репликата "голям праз" в живота на фона на стреса, който ни заобикаля?

- На мен винаги ми е помагало, дори да съм била на дъното и отчаяна. Така винаги си намираш стълбичка, по която да се изкачиш. Да си кажеш за неволите "голям праз", да си над нещата и да живееш тук и сега. Всяко зло за добро е много мъдра мисъл.

- Работата ви често е да разсмивате хората. Но имало ли е моменти, в които е трябвало да излезете на сцената, когато не ви е било до смях?

- Естествено! Аз съм човек като всички останали. От известно време имам мантра - този живот трябва да се празнува! Хора, благословени сме, че можем да крачим и дишаме. Имало е моменти, в които излизам на сцената болна, с житейски проблеми, но моментът, в който прекрача прага на сцената, започвам да живея в друга реалност.

- Родена сте на емблематичната дата 8 март, а следващата година ви очаква 50-годишен юбилей. Кои са най-хубавите неща, които съдбата ви донесе? И през кои най-големи изпитания трябваше да преминете?

- Всеки човек преминава през своите емоции, възходи и падения. Не съжалявам за нищо. Всяко нещо ми е дало урок, някои са научени, други продължавам да уча. Имам дете, с което се гордея и обичам безумно много. Връзката с всемира, приятелите - също.

- Завършихте НАТФИЗ при покойния Стефан Данаилов. Какви са най-ценните уроци, които научихте от него?

- Че този живот трябва да се живее и празнува. Беше бохем в добрия смисъл на думата. Посял е семето в нас на това, което ние развиваме през годините. Ламбо остава незабравим за България с цялата филмография и всичко, което е направил.

- Какво ви дава вашата професия?

- Актьорската професия е призвание и начин на живот. Пето поколение актриса съм и колкото и да се уморявам, знам защо го правя. Това е радостта - да видиш светлинката в очите на хората.

Дай Боже да се погрижат за артистите. Да ставаме по-добри и да престанем с поговорката за Вуте. Защото сме хора и еволюцията в днешно време е духовна, а не физическа.