Двигателят на "Ку-ку", "Каналето", Хъшове" издъхна на 61 (ОБЗОР)

Големият сатирик, който умееше да казва най-горчивите истини с елегантната усмивка, не успя да дочака по-умни времена

"Ситуацията днес е "Давос ли, Давос, Балканджи Йово". Исторически и традиционно българската депресия е, когато направената гадост не носи радост."

Това са едни от последните думи, които Любен Дилов-син остави на този свят, преди вчера да го напусне само на 61 години. В думите му, както в капсула на времето, е събран целият му бляскав ум с един замах да съшие световния глобализъм (Давос) с нашенския изстрадан инат (Балканджи Йово) и да завърши с безпощадна дисекция на националната ни психология.

Любо си отиде така, както живя - с думи, които те удрят в слънчевия сплит, карат те да се засмееш, а секунда след това да замълчиш пред горчивата им истина. В лицето му България загуби един от най-ярките си умове, космополити и визионери - писател, журналист, сценарист, политик и човек с неподражаемо, понякога остро, но винаги дълбоко и интелигентно чувство за хумор. Човек, който прекара живота си в жонглиране с думите, смисъла и абсурдите на нашето съвремие.

Роден в семейството на големия български фантаст Любен Дилов, той отрано работи с литературата и неограниченото въображение. "Да носиш това име е, колкото привилегия, толкова и огромна отговорност. И аз не искам да оставам в сянката на баща ми, защото той изгради свой собствен, напълно автентичен образ и присъствие в българското културно и медийно пространство", казва Любо.

Дилов завършва журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а словото бързо се превръща в негово основно оръжие, спасителен пояс и начин на живот. Името му се свързва с някои от най-мащабните и влиятелни медийни проекти на прехода: като един от основните двигатели и сценаристи на студентското предаване "Ку-ку", а по-късно на "Каналето" и "Хъшове", той буквално пренаписа правилата на телевизионната сатира. Предаванията, които създаваше заедно с екипа си, се превърнаха в огледало на едно объркано, но будно общество. Като главен редактор на българското издание на L'Europeo Любо Дилов демонстрира една различна, по-европейска, дълбока и аналитична страна. Там той събираше текстове за култура, история и общество с блясък и класа, каквито рядко се срещат на нашия пазар. През годините той подкрепи десетки млади автори, журналисти и творци, давайки им път и кураж да изразяват себе си. Книгите му, сред които "Седнал във въздуха", "Усмихни се, България: Сатира", "Циганите на Сатурн, бомба в парламента, секс с животни и други предизборни идеи", "FaceБуки", "Житейските възгледи на Дремещата в мен свиня", "Хуйку" и десетките му публицистични сборници, остават като учебник по интелигентен бунт срещу глупостта, посредствеността и сивотата.

"Животът е твърде сериозен, за да го приемаме на сериозно", беше максимата, която водеше Любо през всичките му земни дни.

Дилов-син не беше човек, който наблюдаваше живота отстрани. Той влезе в политиката (създател на движение "Гергьовден", депутат в няколко парламента) не заради самия пост, а с ясната идея, че абсурдът трябва да бъде борен отвътре. Неговите речи от трибуната и анализи в пресата винаги се отличаваха с тънка ирония, липса на политическа коректност и безпощадна точност. Той умееше да казва най-горчивите истини с усмивка, която караше дори опонентите му да замълчат.

Онези, които го познаваха отблизо, знаеха, че истинската му страст освен писането беше морето. Страстен водолаз, той намираше в дълбините спокойствието, което бурният обществен живот на сушата му отказваше. Може би затова и в текстовете му винаги имаше една особена дълбочина - зад маската на циника и бохема всъщност се криеше един уязвим, безкрайно романтичен и мислещ човек.

Но най-истински Любо Дилов беше в своя личен свят. Зад маската на ироничния циник и шумен бохем се криеше един безкрайно горд и обичащ баща на три деца и щастлив дядо на двама внуци. За тях той не беше медийният бунтар, а "веселият дядо, който ги занимава от сутрин до мрак с различни дивотии", по неговите думи.

Стотици хора се простиха в мрежите с Любо Дилов-син вчера.

"Любо беше умен, духовит и много интересен човек. Ерудит и широкоскроен, но най-вече добър човек. Един от малкото хора, с които можехме да си говорим за литература, книги, автори. Подкрепял ме е в тежки моменти. Самокритичен и откровен. Ще липсва. Дано онзи свят прилича на подводния ти свят, който беше твоето място", написа Тео Ушев.

"Изгубихме един от последните истински стълбове на интелигентната ирония. Човекът, който ни учеше да се смеем на дефектите си, за да не плачем пред разрухата им, се отправи към своето последно, най-дълбоко гмуркане", пишат и гмуркачите от дейвинг клуб "Созопол", негови приятели.

"Любо Дилов-син даде на цяло едно наше поколение свободата като възможност. Повечето свобода у нас можеш да опиташ на вкус, но не можеш да живееш в свобода. Да си я позволиш - скъпа е. Любо ни показа, че няма ограничения, ще можем да пишем, да се подиграваме, да грешим и да не се извиняваме за свободата си. Такъв Любо е нужен на всяко поколение автори, писачи и артисти", написа и Мартин Карбовски за писателя.

Светъл път, Любо! Благодарим за думите, за смеха и за куража да бъдеш различен.

Редакцията изказва съболезнования на близките