Илиана Коджабашева с емоционален разказ за раждането на сина си: Пожелах си дете и Бог ме чу

=Актрисата Илиана Коджабашева сподели емоционален разказ за трудната си бременност и раждането на сина си Азарий. В публикация в социалните мрежи тя благодари на лекарите, акушерките и целия екип на „Майчин дом", които са се грижили за нея през последните месеци.

Коджабашева разказва, че преди четири години, докато е била пациентка в болницата, си е пожелала един ден да се върне там, за да роди дете от любимия си човек. Днес мечтата ѝ вече е реалност.

Актрисата описва престоя си в различните отделения на болницата и отправя специални благодарности към медицинските специалисти, които са били до нея по време на рисковата бременност и раждането.

В края на публикацията тя съобщава и най-важната новина – синът ѝ Азарий вече е навършил 40 дни и се чувства добре.

„На добър му час", пише щастливата майка.

Ето какво написа тя в публикацията си:

Преди четири години, докато лежах на деветия етаж в Майчин дом, сключих първата си "лична уговорка" тук - с Бог. Много силно си пожелах да зачена от моята любов и да се радвам на друг етаж. Мечтата ми се сбъдна с гръм и трясък, преекламсирано! Не само че родих, аз направо си поживях тук . Със сигурност не беше скучно -в МД всеки етаж е отделен жанр и той не се определя от лекарите: те са еднакво талантливи, амбициозни, опитни. Душата на етажа са акушерките - те задават жанра и те го защитават 24/7.

Започвам от първото ниво, основата на МД - това толкова желано от цяла България спешно отделение. Всяко посещение е урок по търпение. И наблюдение, разбира се, защото действащите лица са много, а разпределението още не е излязло . Има адреналин, има емоция, има разнообразие, достойни да завладеят една бременна хипертонична актриса. И точно в мига, в който жанрът започва да се изкривява, се появява акушер Станкова - пазителката на границите, пазителката на цялата болница. Почти не говори, но веднага усещаш,че всичко ще бъде наред. И че пътят нагоре ще е дълъг .За първи път сериозно се замислям, че ще възпитавам син.

Кръвното се покачва и ме изстрелва директно на петия етаж - тежката артилерия. Определено положих усилия да стана достоен възпитаник на тази антиутопична, но все пак позитивна школа. Тук се спасяват животи още преди да са се родили! И само понякога, много рядко обратното. Тук трудно може да ти се получи и една смешка, но затова пък чуваш тоновете на смеещите се бебешки сърца два пъти дневно. Акушер Чевиева, ак. Вили, ако.Сталева, ак. Тони, ак.Мирелка - завинаги в сърцето ми!! Ако имах на половина вашия професионализъм и устойчивост, вече щях да съм родила поне три момчета.

Обаче ги нямам и докато се обвинявам(както всички останали майки) колко лоша и глупава съм била да стигна до тук, една сутрин вече летя към родилна зала на третия етаж! И жанрът рязко засиява в лицето на акушер Зара - ангел някакъв..Не мога да не спомена , че неземният д-р Митев пръв благослови бебето Азар, при това в компания на още един, изключително отдаден на студентите преподавател и толкова добър човек - д-р Георгиев!

Дано тези хора някой ден преподават на детето ми, мечтая си в реанимация, докато ме пуска упойката. Ак. Ивана, ак. Инна, ак.Бошнакова - вашият жанр е най-скучен и много труден. Благодаря ви, че бяхте до мен в моята безпомощност .

И ето че се издигнах до най-високото ниво - дванайстия етаж . Дали от окситоцина очаквах нещо в стил "Криле на желанието", а то излезе "Дом за нашите деца". И можеше да е забавно , ако не се вихреха хормоналните бури на родилките. Ак. Кулева, ак.Блага, ак.Роси, ак.Нели, ак.Неда, ак.Михайлова, ак.Маркова, забравих името на най-красивата и добра синеока червенокоска - вие сте слънца! Всяка една от вас е вдъхновение за кратък разказ, благодаря ви .

Разбира се, този кадър нямаше да се случи без ведрата подкрепа на лекуващите ми лекари: д-р Стела Чапанова, д-р Алан Начев и д-р Емил Начев.

Благодаря и на д-р Сигридов и гл.ак.Даяна, че срещите с тях бяха истински забавни в тази луда бременност.

Сигурно трябва да благодаря и на една лисица, ама му забравих името.

Затова пък никога няма да забравя подкрепата на приятелките, на майките и особено на колежките сред тях - за пореден път се почувствах щастлива, че съм актриса. Голяма сила сте, ей, благодаря ви!

Благодаря и на майка ми и сестра ми , че се включиха в постпродукцията на този изненадващ и най-скъп на сърцето ми проект🥹

Азарий вече навърши своите четирсет дни и е добре. На добър му час