"Точно с Влади": Искрата в очите на хората ме кара да продължавам

Владислав Радославов вярва, че хората в нужда най-много искат да бъдат забелязани

С топка под ръка и огромно сърце Владислав Радославов, по-известен в социалните мрежи като "Точно с Влади", се превърна в един от най-разпознаваемите млади хора, които помагат на нуждаещи се по улиците на София и други градове в България. Гостувайки в "Тази събота и неделя" по Би Ти Ви, той разказа как е започнало всичко и защо най-важното за хората в нужда често не са парите, а вниманието и уважението.

"Всичко се случи по естествен път", споделя Влади.

В началото той просто излизал с любимата си футболна топка и започвал разговори с хора по улиците.

"Някои правеха крачета, други пееха, трети танцуваха и си печелеха символична награда", спомня си Радославов.

С времето обаче започнал все по-често да среща възрастни хора и такива в нужда, на които подавал топката само за един пас, а след това разговарял с тях.

"Когато виждах искрата в очите им, че са забелязани, това ме мотивираше още повече да продължавам", признава младият мъж.

Така постепенно се ражда и фондацията му "Точно с Влади", в която днес се включват десетки доброволци и дарители. Влади разказва, че видеата в социалните мрежи показват само малка част от хората, на които помага.

"Някои се притесняват да бъдат снимани, но това не значи, че не им помагаме", категоричен е той.

Сърцатият мъж признава, че през последните години е чул стотици човешки истории, а всяка от тях пази в сърцето си. Особено силно го докоснала срещата с възрастен човек, на когото помагал неведнъж.

"Той много обича да чете и ми разказваше истории за Христо Ботев покрай 2-и юни. Изключително мило ми става, когато хората се отпускат пред мен и усещат, че съм с добри намерения", споделя Влади.

Според него най-голямата помощ не е само материалната:

"След като покажем даден човек, много хора се свързват с мен и му предлагат работа, дом, помощ, кризисен център".

Любителят на футбола вярва, че хората не подминават бездомните от лошо сърце, а по-скоро защото се притесняват.

"Всеки носи доброто в себе си", убеден е той.

Топката, без която почти никога не се появява, остава неговият символ.

„Тя е част от мен още от дете. Подарък ми е от баща ми и се е превърнала в символ на добротата и човечността", казва Владислав.

И макар днес да има стотици хиляди последователи в социалните мрежи, за него най-важно остава едно - да напомня на хората, че понякога дори малкото внимание може да промени нечий живот.