Писателят Захари Карабашлиев: Българинът се страхува от други българи - и с право

Младите хора ми дават надежда, споделя обичаният автор

"Българинът най-често се страхува от други българи. И с право." Такава диагноза на обществото поставя Захари Карабашлиев само дни след края на Пролетния панаир на книгата пред НДК, който тази година събра хиляди читатели, писатели и издатели в сърцето на София.

Сред най-търсените автори на литературния форум, който се проведе от 1 до 7 юни, бе майсторът на перото Карабашлиев, а около шатрите на издателствата отново се извиха опашки за автографи, снимки и срещи с любимите български творци.

Преди месец романът на Карабашлиев "Последният ловец на делфини" бе сред шестте номинирани заглавия за Националната литературна награда "13 века България" 2026. Отличието тази година отиде при Боян Йорданов за произведението "Под месечината, огромна като тиква". Захари Карабашлиев вече два пъти е печелил приза "Роман на годината" - първо с "Хавра", а след това и с "Опашката".

В разговор за литературата даровитият разказвач на истории признава, че за един писател най-опасно не е нито да бъде неразбран, нито забравен.

"Най-страшно е да се изгуби в суетата си", казва авторът пред "България Днес".

Според варненеца искреността е онова, без което литературата не може да съществува.

"Искреността е самата тъкан на литературата. Не може без нея - каквото и да струва, трябва да се плати", убеден е художникът на словото.

Според автора на "18% сиво" днешната българска литература все още избягва определени теми, но е категоричен, че нищо не й липсва. Сред съвременните автори, които следи с интерес, писателят откроява Александър Стоянов. Карабашлиев не вярва и че социалните мрежи са променили истинското писане и художествената литература не е изгубила изначалния си облик.

По време на тазгодишната церемония за "Роман на годината" победителят Боян Йорданов изказа и свое притеснение за страната ни: "Надявам се България да има още векове пред себе си, защото така, както сме я подкарали, можем и сами да сложим точката". Думите му провокират размисъл, а Карабашлиев също дава своя прочит на страха за бъдещето.

"Нямам страх за българския език. Той е минавал през пет века османска власт плюс 50 години съветска власт. И пак е оцелял. Въпросът е колко от тези, които са на власт, сега ще го използват за доброто на страната или ще го впрегнат да слугува на чужди интереси", коментира писателят пред нашия екип.

Въпреки критичния си поглед към управниците белетристът признава, че остава оптимист: "Оптимист съм бил винаги, но това понякога ми е изигравало и лоши услуги".

Надеждата на Карабашлиев е в младежта, макар точно за новите поколения да се притеснява най-силно.

"Дават ми надежда младите хора. Тревожи ме обаче мисълта дали ще успеят да разпознаят кога старите хора, които са на власт, ги използват, за да постигнат старческите си интереси", признава литераторът.

Въпреки страховете и разочарованията Захари Карабашлиев остава човек на вярата в доброто, но не крие и голямата си тревога - че днес все по-бързо губим най-ценното - времето си.