ИНТЕРВЮ! Калин Сърменов: Вече идват на театър с бутилка алкохол

КОЙ Е ТОЙ?

Калин Сърменов е роден на 25 май 1963 г. в София. Завършил е кинорежисура В НАТФИЗ в класа на Мариана Евстатиева- Биолчева и актьорско майсторство за драматичен театър в класа на Гриша Островски. Зад гърба си Калин Сърменов има десетки филмови и театрални роли, а гласът му е разпознаваем за българите от стотиците дублажи в киното.

През 2012 г. Калин Сърменов е назначен за временно изпълнявящ длъжността директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", през 2017 г. е преизбран за директор и през 2022 г. пак става и.д. директор на Сатирата. Сърменов се е женил два пъти, от първия си брак има една дъщеря, от втория - две дъщери.

- Здравейте. Наскоро по време на постановка помолихте дами с непристойно поведение да напуснат залата. Какво стана?

- Ние сме единствения театър в България, който има разписана политика за взаимоотношения между театъра и зрителите. Това включва начина, по който трябва да се влиза в театъра и как да се държат посетителите. Имаме и табелки с обозначителни знаци, които подсещат зрителите, че не е разумно да влизат по къси панталони и джапанки, с бутилка алкохол в ръка и големи чанти като куфари в театъра. И въпреки всички наши мерки това не се случва.

- Защо?

- Защото така нареченият свободен пазар мина границата в битката за билети. При нас дойде един зрител с бутилка вино в ръка и когато му казахме, че няма как да влезе с алкохола в залата, той ни обясни, че в едно от тези пространства им давали вино и зрителите дори си държали чашите на ръба на сцената. При това зрителите се и хранели в това уж театрално пространство. Това, което се случва там, се пренася и към нас като поведение и като отношение и е ужасяващо.

- Знаете ли, че по царско време жените са се гиздели в най-скъпите си тоалети от плюш, защото тогава е бил модерен плюшът, слагали са най-скъпите си бижута и перли, мъжете са се издокарвали в копринени костюми, когато са отивали на театър. За българина посещението в храма на Мелпомена е било празник. Време ли е вече да се наложи стандарт и етикет за посещение в театрите и оперите на България?

- Аз водя битка за това от години. Ние сме единственият театър, който има сертификат ИСО за обслужване и взаимоотношение със зрителите. Но никой друг не иска да си прави такъв сертификат. С толкова служебни министри през последните години говорих и обяснявах, че това трябва да влезе като норма. Миналата седмица на "Аскерите" бях с министър-председателя Румен Радев и с министъра на културата Евтим Милошев и точно това им обяснявах, че е време да се въведат норми, защото положението е отчайващо. И причината е ясна.

- Каква е тя?

- Опростачването на отношението на българина към театрите е само заради тези т.нар. пространства, които нямат нито един лиценз, който държавата да иска от тези хора. Ако излезете да продавате домати на улицата, държавата ще ви иска лиценз, но за културата няма проблем - всеки е продуцент и всеки може да прави всичко. Именно тази свободия довере до това като капак на огромните проблеми, които с години са се натрупали в нашия сектор. Онзи ден по време на спектакъл звъни телефон - първи път, втори, трети и аз спрях пиесата. И помолих най-накрая да си вдигнат телефона.

- Безобразие.

- Пълно безобразие. А в новата ни сцена в Сатирата - "Комеди бар", се чудя как да обяснявам на посетителите, че не може, като седнат долу, да си качват краката на сцената. И като помоля да ги свалят, ми отговарят: "Ама аз съм си платил. Аз съм клиент". И аз се боря самостоятелно с тези проблеми, но никой не ми обръща внимание. И е дошъл моментът, в който държавата трябва да си отговори на въпроса дали нашите театри са й важни или тези другите пространства, които са без никакви лицензи и никой няма изисквания към тях. Даже сега от новия есенен сезон, понеже проблемът е нетърпим, към всеки билет ще раздаваме и притурка, която да задължава посетителите да не влизат с къси панталони или с алкохол, камо ли пък с джапанки.

- Значи към билетчето ще има брошурка - как да се държа и какво да облека...

- Да, точно така. И касиерките ще предупреждават, че вътре в залата се изисква етикет. Но е ред държавата вече да ни защити. Защото се пишат нагли писма срещу нас до министерствата, че ние сме ги дискриминирали. Пълни дивотии - партийни, емоционални, хомофобски. Всякакви дивотии пишат срещу нас.

- А какви са другите проблеми, които срещате и бихте искал да отнесете към новия министър на културата Евтим Милошев?

- На практика ние последните 5 години нямахме държава и сега му е трудно на Милошев. Последния постоянен министър Бачев си мислеше, че ще има дълъг хоризонт на работа пред себе си и цяла година не намери време да се види с нас. А онзи ден от кабинета на Евтим Милошев ми звъняха да се срещнем, но аз бях на турне в Перник и Петрич, и не можах, но се надявам, че скоро ще се видим. Вижте, нашата театрална система е фалирала отдавна, подобно на държавата. Но понеже непрекъснато срещаме некомпетентност и ние сме в пълен фалит, имаме спешна нужда от категоризация на театрите. По този начин ще се смени финансирането. Всички театри в момента сме с еднакво финансиране и отговаряме на една система. Моите уважения към всички български театри, но Сатиричният театър няма нищо общо с Шумен, Благоевград, Хасково, Разград и т.н. като придаден продукт към културното наследство на България. Не говоря за нещо друго. Но ние имаме едно място, което, ако държавата държи на него, трябва да бъде защитено.

- Как? Първа, втора, трета категория ли?

- Може и така, може и да е на региони. Защото в този свят, в който живеем днес, всеки се обижда за всичко и са прекалено чувствителни и раними. Аз мога да дам някакви предложения как да стане - да се смени самата логика за правене на трупи и привличане на хора. Първото нещо, което всеки път им идва на ум, е да кажат "не" и да направят общинския модел на финансиране - т.е. даваме ви едни пари в началото на годината и вие си ги харчете. Това е най-лесното бягане от проблема. Защото не искат да го решат. Но да си признаем, ние сме изключително много културни институти в България. Ние сме най-културната държава не само в Европа, в целия свят - т.е. на глава от населението имаме толкова много институти, че то направо е срамота! И някой просто трябва да погледне държавнически и да каже истината, а тя е че царят е гол и да започне решаването му. Но това е политически проблем, който никой не иска да го поеме, защото ще има негативи, ще скочат и ще го оплюят. Но аз съм мохикан, боря се.