Вежди ще рисува Йорданка, Кеца и Георги Христов
Художникът иска да направи поредица с портрети на най-добрите си приятели
"Решил съм да направя една серия от портрети на приятелите ми - те всички са интересни български творци. Явно остарях и няма за кога повече да отлагам и ми се ще да ги увековеча." Това признание направи пред "България Днес" световноизвестният ни скулптор Вежди Рашидов.
"След голямата ми юбилейна изложба се захващам с работа, само да съм жив и здрав. Близките мои приятели са прекрасни хора - Йорданка Христова, Васил Найденов, Жоро Христов и много други творци от всички браншове", изброява творецът.
"В момента правя портрет на световноизвестния цигулар Марио Хосен, който живее в Австрия и във Варна, дано да се получи хубав!", пожелава си скулпторът, който едва на 28 години печели престижния златен медал на Ватикана.
В края на февруари, в интервю с нашия екип, Рашидов отвори сърцето си и за най-личното - семейството и внучетата. Призна, че макар любовта към децата и внуците да е еднакво силна, има нещо особено в отношенията с най-малките.
"Бих казал, че внучетата ми са по-мили от децата. Любовта към внуците не е по-силна, а просто се е подновила с двойна сила, защото се случва за втори път в човешкия живот", философски споделя тогава творецът.
Две от внучките му живеят в Австрия и точно разстоянието най-много тежи на Рашидов.
"Виждам ги по вайбър, чувам ги постоянно, но ме мъчи, че не е на живо. Като ги гушна, усещам енергията им и кръвта в мен пламва", признава с вълнение той.
С много умиление творецът говори и за малкия Александър - 10-годишното внуче в семейството.
"Той е един бонбон - много мил, много любвеобилен, много умно, добро и интелигентно дете", казва гордият дядо.
Макар да се радва на младото поколение, Рашидов не бърза да го насочва към своя път. Според талантливия скулптор изкуството изисква пълно отдаване и не е професия за всеки.
"Това е самотно занимание и човек сам трябва да го пожелае. Моят занаят не гарантира доходност, защото, за да имаш успех, трябва да имаш слава, а тя се гради много дълго време. Славата иска шанс, късмет и много труд", категоричен е той.
"Тази година ми е юбилейна година. Аз празнувам 75 години и ще изпразнувам тая моя чест, защото оттук нататък може да ми е последната голяма изложба. И съм много щастлив, защото успях да намеря мои пластики от студентските ми години и ще ги включа в изложбата, но ще има и сегашни мои творби. Планирам я за 1 октомври в една голяма и много красива галерия, в която вече съм правил голяма изложба, когато празнувах своите 65 г.", с ентусиазъм разказва Рашидов.