ИНТЕРВЮ! Лилия Маравиля: Боях се, че Паола може да няма талант, сега се гордея с нея

Ревността е липса на самочувствие

КОЯ Е ТЯ?

Лилия Маравиля е родена във Варна на 18 януари 1969 г. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1993 г. в класа на професор Крикор Азарян, Елена Баева и доцент Тодор Колев. След това завършва майсторски клас при руския режисьор Валерий Фокин на тема „Мейерхолд – уроците на майстора“. През 2014 г. е отличена с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики от тогавашния министър на културата Петър Стоянович. Лилия Маравиля е носителка на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за водеща женска роля“ за главната роля на г-жа Министершата в „Г-жа Министершата“. През 2016 г. печели втори „Икар“ „за поддържаща женска роля“ за ролите си в „Театър, любов моя!“. От съпруга си - италианеца Лука Маравиля, има дъщеря - актрисата Паола Маравиля.

 - Здравейте, честит празни по случай рождения ден на дъщеря ви Паола. Нека да е здрава, все така талантлива и харизматична. Нека да е орисана с късмет. Каква беше тя като малка?

- Беше много сладинка, аз виждах обаче от малка колко сериозен и силен характер има. От невръстна винаги си е устоявала на своето, изключително чувствителна е от дете, много емпатия има в нея, но като реши нещо, просто трябва да го направи. Като беше малка, първо си мислех, че това е инат, но после осъзнах, че е по-добре детето да има характер и да се отстоява нещата в живота. И така се случва и до днес. Тя си порасна прекрасно човече с много добро сърце - много е сладка. Тя е с много хубава и светла енергия, но в същото време продължава да бъде силен характер. Това е много хубаво, защото нашата професия - актьорската, абсолютно изисква такъв характер. Иначе е много трудно.

- Вие не се ли опитахте да я разубедите да не става актриса? - О, разбира се, че опитах, но не ми се получи. -Ние майките винаги се опитваме да отклоним децата си, ако решат да изберат нашата професия, защото знаем негативите й...

- Така е, аз знам позитивите на актьорската професия, но знам и колко е трудно и че трябва да има някаква Божия намеса, трябва нещо да те води и да имаш късмета да попаднеш на точните хора и в подходящото време. За съжаление обаче това не винаги се случва. За мен обаче беше важно в началото, защото аз не бях сигурна дали Паола има тоя талант. Защото най-страшното в нашата работа е, ако си средно талантлив. Това е ужас!

- Тя е толкова харизматична, обаянието й дори личи на снимките й...

- Така е, харизмата е много важна за сцената, но публиката се занимава с това не повече от 1 минута. Оттам нататък ако не си си свършил актьорската предварителна работа, която е много сложна, нямаш място на сцената. Да живееш на сцената и да вършиш както трябва е най-важното, защото никой не се занимава с твоята хубост и твоята харизма. Така че, те са бонуси, но се изискват други качества, които слава Богу, тя има, и аз много се гордея с нея.

- Помните ли в кой момент, когато я гледахте на сцената, се успокоихте, че тя носи актьорски талант и тревогите ви отшумяха?

- Когато тя влезе в академията, съм ходила да гледам продукциите им и аз виждах начина, по който работи и това мен доста ме успокои, че Паола върви в правилна посока. Разбира се, аз винаги искам и още и още. И когато завърши, в едно от дипломните й представления просто видях, че тя може много. Искрено наистина изпитах гордост, като я гледах в “Лицето на ближния” и после в “Влюбеният дирижабъл” - видях с очите си, че просто страхотно си върши работата! Чудесна е, наистина! Мога да го призная с отворено сърце!

- Вие със съпруга ви Лука сте образец за здраво семейство за дъщеря ви Паола. Каква е рецептата за успешен дългогодишен брак в 21 век, в който разводите са просто пандемия?

- Може би успешният дългогодишен брак е резултат от доброто съвпадение на съпрузите - да откриеш човека, който е твоят човек. Защото понякога хората просто не могат да съжителстват заедно като характери. Ето аз например с моя мъж - и двамата сме много силни характери. И в годините точно това винаги сме си говорили. Той винаги ми казва: “Ей, ти си с една твърда глава”, защото аз съм зодия Козирог и винаги съм напред с рогата. И като сме обсъждали, сме си казвали, че това е много хубаво, защото имаме респект един от друг чисто на ниво характери, което изисква уважение по между ни. Научихме се с годините да правим и компромиси, защото не може всеки път да седиш на твоето и да не зачиташ мнението на другия. Трябва да се опиташ във времето да работиш върху някои свои проблемни неща. Номерът не е да променяш човека отсреща, трябва някакси да го приемеш и да осъзнаеш, че заедно вървите общия ви път. Това е общото между мен и Лука - ние заедно търгнахме и заедно си извървяхме пътя до тук, заедно ще вървим и занапред. Минахме през много трудности - в моята кариера, в неговата кариера. Но това, че си имаме доверие, уважение и страхотна подкрепа е най-важното и за двама ни. Страхотно е да усещаш подкрепата и си силен, само когато знаеш, че имаш гръб. И дори, когато си крехък, някой ще те хване за ръка и ще ти каже: “Тук съм! Спокойно! Изправи се! С теб съм!”. Това е най-важното.

- Късметлии сте и двамата!

- Да, така е. Но и се научихме през годините да сме толерантни един към друг и си дадохме личностна независимост, която е много важна. Не го разбирайте погрешен начин. - В смисъл да не се задушавате, да не се контролирате. - Точно така! Това е жизненоважно за брака. Ако има например някаква ревност от страна на единия, или другия, то според мен тя се ражда заради липсата на самочувствие у ревнивеца. Ако партньорът ти има самочувствие, изградено на стойностна ценностна система, той има уважението ти и доверието в теб, то той няма за какво да се притеснява. Приятелите през годините са ме питали: Ти не се се ли притесняваш, че Лука, какъвто е италианец чаровник, може да направи нещо? И аз от години отговарям така: От какво да се притеснявам. То, ако има нещо да става, ще става. Но от друга страна - къде ще намери по-сладка от мен? То няма! И той така все ми казва като се шегуваме: Къде ще намериш такъв готин като мен? И аз му отгавярям: Аз не го и търся, бе човек! Аз съм си те намерила преди толкова много години... За какво ми е да си те сменям, като си те имам теб! Недей да ми обясняваш да търся друг като теб. Ти си си моята сродна душа. Така че, ние двамата си знаем, че сме си се намерили и сме спокойни.

- Прекрасни сте! Дано и Паола да случи на своя човек и да изгради добро семейство!

- Да, и аз се надявам на това. Има добър пример вкъщи и мисля че и тя ще изгради подобен модел семейство.

- Как ще си прекарате лятото?

- Заминавам другата седмица за Гърция и мисля до остана, докато имам възможност. После ще се върна - имам няколко представления, после пак отивам в Гърция, после пак обратно в България за представления - и така няколко пъти. И ще дойде време за новия театрален сезон и си оставам с София.

- Спокойно лято ви желая и да си починете добре, за да имате сили за новия театрален сезон на есен!

- Много ви благодаря! И вие също!