ИНТЕРВЮ! Димитър Кърнев от D2: Отново сме много близки с Дичо

Кой е той

Дичо и Митко Кърнев се събират отново в оригинален състав на група Д2 за два големи концерта по Черноморието като част от националното им турне "100 години TOUR", което е поводът за потърсим Кърнев за интервю.

Музикантите ще зарадват почитателите си в Бургас на 15 август от 20 ч. на сцената на Летния театър. Изявата им във Варна е планирана на 12 септември от 20 ч. отново в Летния театър на морската столица.

На сцената ще се качат Дичо Христов (вокал), Димитър Кърнев (китара), Александър Обретенов (бас), Васил Вутев (барабани), Краси Тодоров (клавишни) и Радостин Василев (вокал и китара). Като специални гости ще се включат Део, с когото наскоро представиха новата обща песен "Свобода", и китарната сензация Георги Димитров-Жожо.

- Г-н Кърнев, защо избрахте за име на турнето си "100 години TOUR", каква е символиката на 100-те години?
  - Символиката е пряко свързана с парчето ни "100 години", което само по себе си преживя вече своите 25 години проверка на времето. И понеже преди 2 години чествахме 25-годишнината на групата ни, сега решихме направо от 25 да минем на 100 години, за да не издребняваме.

- Реших, че се чувствате едва ли не на 100 години...

- Не, аз съм на 50 и си се чувствам точно на 50 години.

- Предстоят ви големи концерти във Варна и Бургас. По-различна ли е морската публика например от софийската?

- В резултат от много концерти, които сме имали през годините в цялата страна, смело мога да заявя, че във всеки град в България публиката си е специфична. Бургаската публика си е бургаска и като отидем при нея, ние знаме каква енергия ще получим от бургазлиите. Във всеки град хората си имат своята специфика и намирам това за хубаво, не за лошо. Просто самите хора са с определен техен си манталитет, който е характерен за града им.

- На сцената с вас ще излязат Радостин Василев и Део...

- Най-важното е, че на сцената на първо място ще бъдем в оригинален състав начело с мен и с оригиналния ни вокалист Дичо Христов. Радостин Василев е част от нашия оригинален състав, а Део ще бъде специален гост на всички концерти.

Оригиналният ни пианист Краси Тодоров също е поканен. Любопитно е, че и младата китарна звезда Георги Димитров-Жожо, който е на 20 и няколко години, но в последните години спечели всички европейски конкурси за класическа китара, ще бъде част от концертите ни.

Като подгряващи артисти сме поканили групите от "Голямото рок междучасие" - конкурса, който правя вече от 20 г. Както и Филип Донков - младото русо много симпатично момче, което доби широка популярност напоследък, също ще е с нас на сцената.

- Как ще звучи Д2? Хем в класическия си вариант, който помня от младостта си, но и с модерно звучене - за младите ви почитатели?

- Ами по незнайна за мен причина Д2 си е модерна група и сред младите, които ни слушат. Георги Димитров ще бъде гост за акустичната част на концертите, които ще са в средата на всяка изява. Иначе концертите ни ще са абсолютно Д2 стил с много жици.

- Как се случи съвместното ви парче с Део "Свобода"? Страхотно е!

- Преди малко погледнах в ютюб и видях огромния интерес към тази песен. Пуснахме я преди 2 дни и гледанията растат стремглаво.

Иначе всичко се случи преди 12 години, когато измислих музиката на тази песен, но миналата година се сетих да поканя Део, за да я реализираме заедно, защото той е наш дългогодишен и много верен приятел и съратник. И се случи много повече от очакванията ми, защото Део се включи с цялата си творческа душа с много силни куплети, които доосмислиха песента и й придадоха висока добавена стойност.

- Усещате ли по различен начин емблематичните си парчета като "Ледено момиче" или "Две следи", когато ги свирите сега, в сравнение с тогава - когато се появиха в началото на века?

- Не, не ги усещам различни, а и благодарение на интензивната ни концертна дейност хората днес реагират на тях и ги пеят с интензитет, който не е по-малък или по-малко емоционален, както едно време преди 27 години. И това е много затрогващо за нас и в крайна сметка сме много благодарни!

- Има ли песен от златния период на Д2, която преоткривате за себе си по съвсем нов начин?

- Не. Но аз си имам любима песен на Д2 и тя е песента "Нямаше кой да ни каже" по ред причини - послания, текст, музика. Някак си тя, без да бъде голям хит като "Ледено момиче", за мен е много скъпа и свидна.

- След толкова много години раздяла с Дичо какво бе усещането отново да заработите заедно на първата си обща репетиция? Получи ли се отново старата химия, трябваше ли да се напасвате помежду си?

- За щастие близостта, която навремето имаше между нас, се върна много-много бързо и не по време на репетиция, а по време на дружески разговори. Ние просто отново вече сме много близки, въпреки че цели 19 години Дичо не беше в групата. В тези години през 5 години сме правили по един-два концерта, но все пак той не беше официално в групата. Но от 2024 г. отново е част от нас.

- Как се запознахте, откъде тръгва приятелството помежду ви?

- Случи се много отдавна, когато бяхме още деца. Имах ученическа група, която се казваше "Електронни системи". Бях на 16 г. и нашата бек вокалистка, която живееше в квартала на Дичо "Изток", сподели, че в друга училищна група има някакъв много добър певец. Така се стигна до поканата и Дичо се присъедини към нас още в детската ми група.

- Кои са най-веселите ви моменти и детски пакости от този период?

- Имахме една история в началото на 90-те години, която много наподобява патилата на музикантите от "Оркестър без име". Едно лято бяхме поканени да свирим в Приморско в станцията на хората с увреден слух и след поредица от перипетии ни изгониха, а нашето приятелство с Дичо стана още по-силно.

- Защо ви изгониха?

- Защото не спазвахме режима на станцията по устав, бяхме деца и не ни се лягаше в 10 ч. вечерта. Договорката беше да свирим безплатно, а те ни подсигуряваха подслон, но ние не бяхме много дисциплинирани и ни изхвърлиха още на 3-ия или 4-ия ден.