Авторът на "Бесеница" - Мимо-Гарсия Груев: Провидях с моноспектакъла убийството в Пловдив

Централната ми тема са агресията и тормозът между деца, както и начинът, по който обществото умишлено неглижира или оправдава това насилие

Кой е той

Мимо Гарсия е роден на 16 февруари 1998 г. в София, в семейството на Виктория и Стоян Груеви. Негови баби са юристката от Българска търговско-промишлена палата Славка Лесидренска и сценаристката Поли Груева-Миджинова. Завършил е СУ "Свети Иван Рилски" и там е бил представител на училището в Националната конференция "Семейство-училище-общество". Мимо организира и среща на ученици с известни журналисти по инициативата "Журналисти в училище" на фонд "Валя Крушкина". През 2017 г. Мимо е награден от КТ "Подкрепа" с първо място в конкурса на конфедерацията "На учителя с любов". Рожденото му име е Димитър. През септември 2019 година чрез съда променя името си от Димитър на Мимо-Гарсия. През 2020 г. историята със смяната на името му е включена в спектакъла на Здрава Каменова и Наталия Цекова "Назови ме с моето име". Автор е на книги и спектакли.

- Г-н Груев, поводът да ви потърся са думите на актрисата Ирен Кривошиева, която е била жури на фестивала "Музите" в Созопол, където представихте моноспектакъла си "Бесеница". В него играе 10-годишно дете, което плюе майка си и сестра си. Според Ирен по този начин се въздейства върху детската психика и така се създават убийци. Тя смята, че трябва да има закони, които да предпазват малолетните.

- Разбирам какво иска да каже г-жа Кривошиева. Още когато създадох моноспектакъла, знаех, че ще има такава реакция, просто защото обществото по принцип не обича да говори на тези теми. Но аз винаги съм се осмелявал да говоря нещата, които не са социално приемливи. И много хора гледаха на този мой проект като на нещо, което заслужава да бъде осмяно. Но се оказа, че съм провидял неща, от които после проплака цялото общество, а именно локалите, момчетата облечени в черно, които избират да мразят и раняват брутално. В момента съм сигурен, че който чуе иронията, която съм вложил в писанията си, ще си даде сметка, че бия камбаната за проблем, който по-късно всички видяхме и осъзнахме. Преди по-малко от месец бе премиерата на моноспектакъла и в него играе актриса, която е на 10 години, но изключително талантлива. Пиша за дете, което става убиец, превърнато от обстоятелствата в такъв. На този фестивал, в който показахме произведението, бях обвинен, че не трябва да работя с деца, че съм накарал дете да сключи контракт с дявола и всякакви други неща. В това няма нищо вярно, защото видяхте, че сега се случи реалното - деца отнеха човешки живот. Написах този текст като предупреждение, виждайки накъде отиват нещата с младите хора и докато избираме лицемерието, вместо да казваме истината, много деца могат да бъдат погубени.

Основни акценти в моноспектакъла "Бесеница" са насилието, извършвано от малолетни и непълнолетни спрямо техни връстници. Критикувам вкоренените в обществото оправдания от типа "Те, децата, така правят" или схващането, че училищният бой "калява характера". В текста се опитвам да изкарам наяве неудобните въпроси около детската жестокост, които родителите и институциите често предпочитат да игнорират.

- Как поканихте за ролята 10-годишно детето - Василена Цветкова, което дори спечели награда за главна женска роля в моноспектакъла?

- Василена е изключително талантлива! Играе разбира се, със съгласието на родителите й . Радвам се, че г-жа Кривошиева в крайна сметка разбра, че детето влиза в роля, като още там обяснихме, че сме провели разговор с родителите, самото дете също знае, че това е само превъплъщение. Уважавам различното мнение на хората и го приемам. Но ми стана обидно за думите, че сякаш съм накарал дете да сключи контракт с дявола, което изобщо не е така, но не ми се иска да влизам в различни спорове.

- Т.е. отразило ви се е негативно всичко, което се е случило ли?

- Да. Освен това не се отказах от спектакъла, въпреки че точно тогава имах лична трагедия - майка ми почина, откраднаха документите, целият този стрес ми се отрази много негативно. И реших, че ще направя този моноспектакъл дори заради таланта на това дете, който всички признаха. И мисля, че с Габриела Кунчева се справихме прекрасно. А името на детето Василева Цветкова тепърва ще се чува още по-силно.

- Как ви дойде наум да напишете такъв текст за подобен тип дете - вик за внимание ли е, опит, реакция на неразбиране от страна на възрастните ли е?

- Комплексни са нещата. Има един случай във Великобритания през 1968 г. с англичанката Мери Флора Бел, обвинена в непредумишлено убийство на 4-годишния Мартин Браун и 3-годишния Браян Хоу, когато е на 10 години. Тя е осъдена за двете убийства през декември 1968 г. След излизането си от затвора през 1980 г. живее под редица псевдоними. По-късно в интервю сама описва насилието, на което е била подложена като дете от майка си, която работела като проститутка, както и от клиентите й. Това ми се стори любопитен сюжет за размисъл. Оттам тръгна всичко, както и от филм по "Нетфликс", който даваха преди това.

- Наблюдавате тикток в мрежите, смятате ли, че младите хора агресират, защото се "друсат с лайкове"?

- Много агресия бушува в тикток. Това също ме провокира да напиша моноспектакъла, защото никой не говореше доскоро за случващото се в мрежите и това, което децата ни наблюдават, понякога това са толкова шокиращи неща. С постановката просто искам да кажа на родителите, че когато оставим децата на произвола на съдбата, те не могат да се защитят емоционално и могат да развият погрешни представи за света.

- Момичето с кастинг ли избрахте?

- Не. Работил съм с това дете, голяма актриса е, знаех, че няма да се пречупи и ще понесе всички думи от сценария. Аз съм работил и в други спектакли с деца. Всички от тях имат различна осъзнатост, дори да са на една възраст. Накрая искам да кажа две думи за фестивала в Созопол, че той заслужава своето място и прави много за културата.